Европейските потребители са видимо обезпокоени от ескалиращата на континента криза. Това е една от основните констатации, направени на базата на проучването на института за маркетингови изследвания GfK за третото тримесечие на 2011 г.
Анкетата има за цел да проследи потребителския климат в Европа, което предоставя поглед върху развитието на очакванията за икономиката, цените и приходите, както и намеренията за покупка на хората. Тя е направена сред потребителите в България, Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Испания, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Франция и Република Чехия. Тези страни обхващат около 80% от общото население на 27-те страни-членки в Европейския съюз (ЕС).
Резултатите са графично представени с положителни и отрицателни показатели. Те изобразяват субективното отношение на европейските консуматори, като съответно отрицателните пунктове изразяват негативна нагласа, а положителните - оптимистична.
Какви бяха тенденциите от първото и второто тримесечие на 2011 г.?
Нерядко се наблюдаваха предпоставки икономиката на Европа да започне малко по малко да укрепва, след като попадна в най-дълбоката рецесия след Втората световна война. Затова съвсем логично през пролетта очакванията на европейските граждани бяха оптимистични и насочени в посока възстановяване нормалните стопански параметри и стойности.
Събития като дебата за заема на Гърция и риска от понижаване кредитния рейтинг на Франция и Италия обаче отново разтревожиха силно потребителите. Оказва се, че икономическият ръст на големите европейски държави е по-нисък от предвиденото. Реално само Германия все още регистрира добри резултати, но дори там очакванията за подем са намалели.
Именно развитието тези казуси през следващите седмици и възможността или не- на страните в Европа да се справят с кризата са решаващи за нагласите на хората. Най-вече за това дали вярват, че икономиката ще се стабилизира.
Ето какви са очакванията на потребителите по трите основни пункта на изследването.
Икономически очаквания: Българите са несигурни, британците и гърците са песимисти
Спад в икономическите очаквания е регистриран в почти всички европейски държави. България регистрира от -10,8 до -15,3 пункта, което е до известна степен задоволителен резултат и едно от изключенията сред общата тенденция. Най-значително понижение има в Германия (от 50,3 до 4,8 пункта), Австрия (от 19,6 до -26,2 пункта) и Франция (от -15,3 до -42,2 пункта) - около 40 пункта разлика. Минимален спад бележи Румъния (от -26,2 до -32,8 пункта), а в Полша нагласите дори са се оптимизирали леко (от -13,9 до -10,2 пункта).
Очакванията във Великобритания следват тенденциите на реалното стопанско развитие. Съответно бавните темпове на възстановяване обуславят ниски процентни резултати сред анкетираните.
Основните причини за застоя в икономиката на Обединеното кралство започват с цунамито в Япония, което пряко засяга вноса на автомобили. Друг фактор са строгите ограничителни мерки на британското правителство и пестеливостта на хората като следствие. Значение имат също повишената инфлация, нарастването на безработицата и незначителното увеличение на заплатите. Така отбелязаният ръст е с едва 0,7% по-висок от миналогодишните резултати.
През септември Международният валутен фонд (МВФ) коригира с 0,4% прогнозата си за подема на британската икономика и я сведе от 1,5% до 1,1%. Също така ревизира очакванията си за 2012 г. и ги намали от 2,3% на 1,6%. Съответно нагласите на потребителите са се снижили от -17,4 пункта, каквито бяха след възстановените нива през юни, до -29,7 пункта.
Гърците от своя страна са загубили всякаква увереност, че икономиката им ще укрепне в обозримо бъдеще. Очакванията са достигнали рекордно ниско ниво от -58,7 пункта.
Икономическите показатели на страната са се понижили с 5,5% през второто тримесечие на 2011 г. и прогнозите са да се регистрира подобна стойност за годината като цяло. Правителственият дефицит възлиза на около 9%, а безработицата расте с огромни темпове. Една от основните причини е невъзможността на Гърция да свие бюджета си до стойностите, предложени от ЕС и МВФ, което застрашава изготвените от тях спасителни планове. Публичните разходи се увеличават, а потреблението намалява, тъй като гърците пазаруват само стоки от първа необходимост. До края на годината дефицитът на домакинствата по всяка вероятност ще достигне 8,6% от БВП.
Ето защо, нагласите на хората за излизане от кризата са крайно песимистични.
На фона на тези прогнози потребителите в България са с променливи настроения.
От една страна България продължава положителната тенденция на развитие и регистрира икономически растеж от около 2% в сравнение с предходната година. Този ръст се дължи най-вече на износа и на туристическата индустрия, която създава много работни места през лятото.
Въпреки това, в сравнение с 2008 г., темповете на растеж са относително скромни и това е отразено в икономическите очаквания. В светлината на европейския дълг и финансовата криза, потребителите не са убедени, че положението в Европа ще продължи да има само незначително влияние върху България, както е бил случаят досега. В момента показателят е със стойност -15,3 пункта, но развитието му през последните месеци е доста променливо, което може да се дължи на дискусиите около гръцкия спасителен план и очаквания спасителен пакет.
Тази година България успешно е намалила бюджетния си дефицит и е стабилизирала общите си икономически резултати. В резултат на това, страната бе възнаградена с увеличаване на кредитния рейтинг от рейтинговата агенция "Мудис".
Очаквания за приходите: Италианците очакват по-високи данъци, поляците се страхуват от Гърция
В резултат на по-голямата икономическа несигурност, очакванията за приходите също са намалели в цяла Европа. Както може да се очаква, най-песимистично настроените нации са Гърция (-59,3 пункта) и Португалия (-58,5 пункта), макар че значително намаляване на доходите се очаква и във Франция (-51,9 пункта).
Реалната заплаха от национален банкрут италианците са озъзнали едва през последното тримесечие. Те не са склонни доброволно да плащат по-високи данъци, но са готови на известни жертви и ограничения в личния си бюджет. Въпреки че държавата вече взема 42,8% от доходите им, те смятат, че могат да понесат евентуални данъчни увеличения (това се отнася по-специално за лицата с по-високи доходи).
Опасенията са им разнопосочни. От една страна са притеснени от нарастващата безработица, която засяга общо 8% от население и 28% от младите хора. От друга, те се страхуват, че неприятните орязвания на социалните услуги ще дадат минимален ефект върху икономическата стабилизация.
Очакванията за приходите са се понижили с около 15 пункта от юни насам и със своите -43 пункта в момента са сред най-ниските между проучените европейски страни.
Разнообразни са прогнозите на потребителите и в Полша и тази тенденция следва противоречивите фактори за стопанското развитие на страната.
Увеличава се нивото на заетост и икономическият растеж. За 2011 г. Експертите прогнозират той да възлиза на 4,5%, като се очаква и 0,5% ръст в частното потребление.
Несигурността на хората идва от няколко места. Преди всичко, безработицата все още е много висока - 11,8%. От друга страна, и поляците се страхуват от ефекта на гръцкия въпрос върху ЕС и страните членки, съответно и Полша. Гражданите проявяват и голяма чувствителност към предстоящите избори за ново национално правителство.
Така потребителските прогнози варират. В момента са леко увеличени и възлизат на -19,9 пункта.
Намерения за покупка: Румънци, португалци, французи и испаници купуват само най-необходимото
Забавеният икономически растеж в Европа и увеличените данъци оказват влияние върху намерението на потребителите да купуват. България е трета в тази съпоставка с -2,2 пункта. Най-високи стойности на показателя продължава да дава Германия със своите 29,7 пункта, следвана от Австрия с 26 пункта. Колебанието дали да се правят големи покупки сега или да се отложат такива разходи е най-силно в Португалия (-49,6 пункта), Великобритания (-49,1 пункта) и Румъния (-37.6 пункта).
Променлива е ситуацията в Румъния. Годишният икономически ръст от 0,2% през второто тримесечие на годината и свиването на безработицата до малко по 5% все още не могат да се усетят от населението, за да имат положителен ефект върху ежедневието в страната.
Все още не е възможно да се отменят по-строгите кризисни мерки като намаляването на държавните заплати с до 25%. Инфлацията е в размер на 7,9%, а ДДС - на 24%. И румънците, както гърците, купуват само стоки от първостепенно значение. Именно това обуславя ниския показател за намеренията за покупка от -37,6 пункта. След леко възстановяване до -20,9 пункта през август, той отново е спаднал през последните два месеца в резултат на общата несигурност около развитието на кризата с дълга в Европа и САЩ.
Португалия прилага поетапно възложените й от ЕС антикризисни мерки. Макар стопанският подем да се осъществява бавно, държавата е постоянна в практиките си, а хората са наясно, че свиването на личния им бюджет е необходимост.
Държавните финанси бележат лек ръст, а инфлацията е стабилна - между 2% и 3%. Икономическото състояние поставя високи изисквания към потребителите, като данъчната ставка е достигнала 40%, при това с предпоставки за увеличаване. Не се очаква повишение на заплатите, а коледните бонуси се намаляват наполовина, което има по-скоро психологически ефект върху хората по това време на годината.
Португалците също харчат само за ежедневните си нужди и отлагат по-големите покупки. В цифри това бележи 30% спад в продажбата на автомобили и 10% - в търсенето на потребителските стоки като цяло.В общи линии показателят на намеренията за покупка от -49,6% не се е променил съществено през последните няколко месеца.
Франция поддържа най-високия си възможен кредитен рейтинг сред рейтинговите агенции. В момента държавният дълг представлява 88% от БВП.
Допълнителните гаранции по заемите за подкрепа на Гърция лежат предимно на раменете на Германия и Франция и в резултат френският държавен дефицит може да се увеличи още в близкото бъдеще. В допълнение към това, икономическият растеж е много по-бавен, отколкото се очакваше, което означава, че правителството получава по-малко пари от данъчното облагане и социалните осигуровки.
Очакванията на французите от президента Никола Саркози са за икономии и увеличаване на доходите. Съответно те са готови за по-високи данъци и вноски към бюджета. В резултат потребителите следват тенденцията за харчене само за стоки от първа необходимост, затова показателят за намеренията за покупка е -32 пункта.
В Испания намалените цени на горивата са довели до стабилна инфлация на стойност 3%, като това е най-ниското й ниво от края на миналата година. Въпреки това, потребителите не са твърде оптимистични и не планират крупни покупки в близко бъдеще.
Предвижда се увеличение на безработицата, а най-несигурни остават хората, които са на сезонна лятна работа. Икономиката е далеч от пълното си възстановяване, като експертите предвиждат това да стане в рамките на поне 3 години. Съществува и колебание по отношение развитието на кризата с дълга в целия ЕС.
Тези фактори въздействат пряко върху потребителите, които са предпазливи и се стремят да не правят разходи над и извън ежедневните си нужди. Общо, показателят за намеренията за покупка е относително стабилен през последните три месеца и в момента възлиза на -15,9 пункта.
Обща европейска картина
Проучването на GfK ясно показва, че настроенията на европейските потребители следват тенденциите на развитие на страните в ЕС. Макар хората да не са до голяма степен оптимистично настроени към възстановяването на нормалните икономически нива на континента, като потребители те възприемат и прилагат предложените антикризисни мерки.
Представителната извадка се състои от приблизително по 1500-2000 ежемесечно анкетирани граждани от всяка изследвана държава.
