Само компании, които полагат усилия да опазят търговските си тайни, ще могат да претендират пред съда за обезщетение, ако някой все пак им ги открадне. Това следва от приетия в Народното събрание днес на първо четене Закон за защита на търговската информация.

Законът, чийто вносител е Министерският съвет, е изцяло нов и въвежда в българското законодателство принципите на Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж "Европа 2020" и европейска директива по темата.

Поучвания, направени в рамките на Европейския съюз, показват, че и големите, и малките предприятия ценят търговските тайни също толкова, колкото и патентите и търговските марки и други форми на права върху интелектуалната собственост, които са уредени в други закони. Компаниите използват поверителността, за да управляват конкурентоспособността си, която се увеличава чрез научни открития, технологични знания, информация за клиенти и доставчици, бизнес планове, пазарни проучвания и стратегии, се казва в мотивите към законопроекта. Търговските тайни позволяват на техните създатели и на новаторите да извлекат печалба от своя труд, поради което са особено важни за конкурентоспособността в стопанската дейност, както и за научноизследователската и развойната дейност и свързаните с тях постижения, се казва в мотивите към законопроекта. Търговските тайни са една от най-често използваните от предприятията форми на защита на интелектуални продукти и иновационно ноу-хау, но в същото време в съществуващата правна рамка на ЕС, както и в България, са най-слабо защитените от незаконно придобиване, използване или разкриване, допълва правителството.

С приетите по принцип от депутатите текстове, за да бъде търговска тайна, дадена информация едновременно трябва да не е леснодостъпна, да има търговска стойност и да са предприемани мерки за нейното опазване.

Ако търговска тайна бъде открадната, законният й притежател ще може да поиска от съда да му присъди обезщетение за претърпените вреди, да забрани използването или разкриването й и да нареди унищожаване на стоките, произведени благодарение на кражбата. Съдът определя размера на обезщетението според вредите и пропуснатите ползи, печалбите на нарушителя и нанесените от него неимуществени вреди, се казва в законопроекта.

Предвижда се правото на иск на притежателя на търговска тайна да изтича 5 години от извършване на кражбата.