Българите и румънците ще спрат да емигрират, когато им вдигнат заплатите
31.07.2018 | 11:55
econ.bg
Българите и румънците ще спрат да емигрират, когато им вдигнат заплатите
Преди присъединяването на източноевропейските страни към ЕС очакванията бяха големи: смяташе се, че то ще доведе до изравняване на темповете на производство и на възнагражденията и до увеличаване на общото благосъстояние на страните от ЕС

Развитието на заплатите в много източноевропейски страни изостава значително от икономическия растеж. Трудовата емиграция ще продължи да бъде проблем за България и Румъния, където възнагражденията са най-ниски, пише австрийският "Винер цайтунг", цитиран от "Дойче веле".

Преди присъединяването на източноевропейските страни към ЕС очакванията бяха големи: смяташе се, че то ще доведе до изравняване на темповете на производство и на възнагражденията и до увеличаване на общото благосъстояние на страните от ЕС, пише австрийският "Винер цайтунг" (ВЦ). Изследване на виенския Институт за международни икономически сравнения (ИМИС) показва обаче друго: че в осем страни от Централна и Източна Европа - България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния, Словения и Словакия - този процес на изравняване на икономическите и социалните показатели протича по-бавно и не навсякъде еднакво, посочва изданието.

Докато българите и румънците ще продължат да търсят работа в чужбина, страни като Чехия или Унгария още до 2020 година ще бъдат страни, които привличат работна ръка. Наред с икономическия растеж и ниската безработица значително въздействие върху миграционните процеси оказва също и политиката на доходите, сочи проучването, цитирано от ВЦ.

Емиграцията започва да спада

През 2017 г. икономическият растеж в осемте страни е бил между 2.8% от БВП в Хърватия и 6.9 на сто в Румъния. Икономистът Марио Холцнер от Виенския институт смята, че зенитът вече е достигнат, макар че до 2020 г. ръстът ще продължи да се движи между 3 и 4 процента от БВП на страните.

Вследствие на това положението на трудовия пазар в тях се е подобрило, а безработицата силно е намаляла. Главно в Чехия, където според Евростат безработицата през 2016 е била 2.4 на сто, може вече да се говори за постигане на пълна трудова заетост. "Чехия за щастие е разположена в най-западната част на региона, тя е силно обвързана с германската верига за създаване на добавена стойност в сектора на автомобилостроенето. От изселническа тя постепенно се превръща в преселническа страна", посочва Холцнер.

Действително през 2000 г. населението на Чехия се сви с 20 хил. души, тъй като броят на напускащите продължава да е по-голям от този на пристигащите в страната. Малко преди икономическата криза през 2007 г. обаче преселниците бяха 5 пъти повече от изселниците. Тогава населението на страната нарасна с 80 хил. души. Според Евростат до 2030 г. населението в трудоспособна възраст ще нараства с 12 до 15 хил. души годишно, четем още в публикацията на ВЦ.

Частично доходите нарастват бързо

Пред изданието икономистът Маркус Мартербауер обяснява, че по-неблагоприятните условия на труд и живот в дадена страна поощряват хората в нея да я напуснат. По-високите възнаграждения обаче са фактор, който благоприятства те да останат в страната.

Действително почасовата ставка в Чехия е нараснала от 2000 година насам с 51%, или със 7 евро. Това е значително по-малко, отколкото в Румъния, където тя се е вдигнала два и половина пъти, т.е. на 4.20 евро. В България почасовото възнаграждение се е удвоило, достигайки 4 евро на час. За да се повиши търсенето на услуги и да се ускори процесът на конвергенция обаче е необходимо по-голямо и последователно нарастване на възнагражденията, посочва Мартербауер.

Изследването показва не само връзката между безработица и миграция, но и нарастващата роля на либерализирането на трудовите пазари в Източна Европа. В една Австрия например 98 на сто от трудово заетите хора работят в браншове с колективни договори, а социалното партньорство осигурява равномерно нарастване на възнагражденията в различните браншове. В източноевропейските страни обаче възнагражденията все по-често се определят на ниво фирми.

Един пример: ако през 2000 година 98% от трудещите се в Румъния са работели на колективни договори, днес делът им е спаднал до 35 на сто. Вследствие на това възнагражденията са ниски. Различията между отделните браншове нарастват бързо. Така например компютърните специалисти днес са далеч по-добре платени, отколкото в туризма, където заплатите остават непроменени, а в селското стопанство те дори са спаднали спрямо 2010 година. Прогнозата на ИМИС гласи, че до 2030 г. Румъния ще продължи да губи годишно между 40 000 и 50 000 души работна ръка на възраст между 15 и 65 години - между един и един и половина процента от трудоспособното население на страната, четем още в статията на "Винер цайтунг".

link kisalt, link kisalt ve para kazan, short and earn money, Link kisaltma sitesi, short link, script indir, warez forum, shell indir, logsuz shell
Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти