Българите са несигурни в икономическите си очаквания
19.10.2011 | 18:15
Българите са несигурни в икономическите си очаквания
Проучване на GfK за европейските нагласи във време на криза показа, че хората все повече свиват личните си разходи

Европейските потребители са видимо обезпокоени от ескалиращата на континента криза. Това е една от основните констатации, направени на базата на проучването на института за маркетингови изследвания GfK за третото тримесечие на 2011 г.

Анкетата има за цел да проследи потребителския климат в Европа, което предоставя поглед върху развитието на очакванията за икономиката, цените и приходите, както и намеренията за покупка на хората. Тя е направена сред потребителите в България, Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Испания, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Франция и Република Чехия. Тези страни обхващат около 80% от общото население на 27-те страни-членки в Европейския съюз (ЕС).

Резултатите са графично представени с положителни и отрицателни показатели. Те изобразяват субективното отношение на европейските консуматори, като съответно отрицателните пунктове изразяват негативна нагласа, а положителните - оптимистична.

Какви бяха тенденциите от първото и второто тримесечие на 2011 г.?

Нерядко се наблюдаваха предпоставки икономиката на Европа да започне малко по малко да укрепва, след като попадна в най-дълбоката рецесия след Втората световна война. Затова съвсем логично през пролетта очакванията на европейските граждани бяха оптимистични и насочени в посока възстановяване нормалните стопански параметри и стойности.

Събития като дебата за заема на Гърция и риска от понижаване кредитния рейтинг на Франция и Италия обаче отново разтревожиха силно потребителите. Оказва се, че икономическият ръст на големите европейски държави е по-нисък от предвиденото. Реално само Германия все още регистрира добри резултати, но дори там очакванията за подем са намалели.

Именно развитието тези казуси през следващите седмици и възможността или не- на страните в Европа да се справят с кризата са решаващи за нагласите на хората. Най-вече за това дали вярват, че икономиката ще се стабилизира.

Ето какви са очакванията на потребителите по трите основни пункта на изследването.

Икономически очаквания: Българите са несигурни, британците и гърците са песимисти

Спад в икономическите очаквания е регистриран в почти всички европейски държави. България регистрира от -10,8 до -15,3 пункта, което е до известна степен задоволителен резултат и едно от изключенията сред общата тенденция. Най-значително понижение има в Германия (от 50,3 до 4,8 пункта), Австрия (от 19,6 до -26,2 пункта) и Франция (от -15,3 до -42,2 пункта) - около 40 пункта разлика. Минимален спад бележи Румъния (от -26,2 до -32,8 пункта), а в Полша нагласите дори са се оптимизирали леко (от -13,9 до -10,2 пункта).

Очакванията във Великобритания следват тенденциите на реалното стопанско развитие. Съответно бавните темпове на възстановяване обуславят ниски процентни резултати сред анкетираните.

Основните причини за застоя в икономиката на Обединеното кралство започват с цунамито в Япония, което пряко засяга вноса на автомобили. Друг фактор са строгите ограничителни мерки на британското правителство и пестеливостта на хората като следствие. Значение имат също повишената инфлация, нарастването на безработицата и незначителното увеличение на заплатите. Така отбелязаният ръст е с едва 0,7% по-висок от миналогодишните резултати.

През септември Международният валутен фонд (МВФ) коригира с 0,4% прогнозата си за подема на британската икономика и я сведе от 1,5% до 1,1%. Също така ревизира очакванията си за 2012 г. и ги намали от 2,3% на 1,6%. Съответно нагласите на потребителите са се снижили от -17,4 пункта, каквито бяха след възстановените нива през юни, до -29,7 пункта.

Гърците от своя страна са загубили всякаква увереност, че икономиката им ще укрепне в обозримо бъдеще. Очакванията са достигнали рекордно ниско ниво от -58,7 пункта.

Икономическите показатели на страната са се понижили с 5,5% през второто тримесечие на 2011 г. и прогнозите са да се регистрира подобна стойност за годината като цяло. Правителственият дефицит възлиза на около 9%, а безработицата расте с огромни темпове. Една от основните причини е невъзможността на Гърция да свие бюджета си до стойностите, предложени от ЕС и МВФ, което застрашава изготвените от тях спасителни планове. Публичните разходи се увеличават, а потреблението намалява, тъй като гърците пазаруват само стоки от първа необходимост. До края на годината дефицитът на домакинствата по всяка вероятност ще достигне 8,6% от БВП.

Ето защо, нагласите на хората за излизане от кризата са крайно песимистични.

На фона на тези прогнози потребителите в България са с променливи настроения.

От една страна България продължава положителната тенденция на развитие и регистрира икономически растеж от около 2% в сравнение с предходната година. Този ръст се дължи най-вече на износа и на туристическата индустрия, която създава много работни места през лятото.

Въпреки това, в сравнение с 2008 г., темповете на растеж са относително скромни и това е отразено в икономическите очаквания. В светлината на европейския дълг и финансовата криза, потребителите не са убедени, че положението в Европа ще продължи да има само незначително влияние върху България, както е бил случаят досега. В момента показателят е със стойност -15,3 пункта, но развитието му през последните месеци е доста променливо, което може да се дължи на дискусиите около гръцкия спасителен план и очаквания спасителен пакет.

Тази година България успешно е намалила бюджетния си дефицит и е стабилизирала общите си икономически резултати. В резултат на това, страната бе възнаградена с увеличаване на кредитния рейтинг от рейтинговата агенция "Мудис".

Очаквания за приходите: Италианците очакват по-високи данъци, поляците се страхуват от Гърция

В резултат на по-голямата икономическа несигурност, очакванията за приходите също са намалели в цяла Европа. Както може да се очаква, най-песимистично настроените нации са Гърция (-59,3 пункта) и Португалия (-58,5 пункта), макар че значително намаляване на доходите се очаква и във Франция (-51,9 пункта).

Реалната заплаха от национален банкрут италианците са озъзнали едва през последното тримесечие. Те не са склонни доброволно да плащат по-високи данъци, но са готови на известни жертви и ограничения в личния си бюджет. Въпреки че държавата вече взема 42,8% от доходите им, те смятат, че могат да понесат евентуални данъчни увеличения (това се отнася по-специално за лицата с по-високи доходи).

Опасенията са им разнопосочни. От една страна са притеснени от нарастващата безработица, която засяга общо 8% от население и 28% от младите хора. От друга, те се страхуват, че неприятните орязвания на социалните услуги ще дадат минимален ефект върху икономическата стабилизация.

Очакванията за приходите са се понижили с около 15 пункта от юни насам и със своите -43 пункта в момента са сред най-ниските между проучените европейски страни.

Разнообразни са прогнозите на потребителите и в Полша и тази тенденция следва противоречивите фактори за стопанското развитие на страната.

Увеличава се нивото на заетост и икономическият растеж. За 2011 г. Експертите прогнозират той да възлиза на 4,5%, като се очаква и 0,5% ръст в частното потребление.

Несигурността на хората идва от няколко места. Преди всичко, безработицата все още е много висока - 11,8%. От друга страна, и поляците се страхуват от ефекта на гръцкия въпрос върху ЕС и страните членки, съответно и Полша. Гражданите проявяват и голяма чувствителност към предстоящите избори за ново национално правителство.

Така потребителските прогнози варират. В момента са леко увеличени и възлизат на -19,9 пункта.

Намерения за покупка: Румънци, португалци, французи и испаници купуват само най-необходимото

Забавеният икономически растеж в Европа и увеличените данъци оказват влияние върху намерението на потребителите да купуват. България е трета в тази съпоставка с -2,2 пункта. Най-високи стойности на показателя продължава да дава Германия със своите 29,7 пункта, следвана от Австрия с 26 пункта. Колебанието дали да се правят големи покупки сега или да се отложат такива разходи е най-силно в Португалия (-49,6 пункта), Великобритания (-49,1 пункта) и Румъния (-37.6 пункта).

Променлива е ситуацията в Румъния. Годишният икономически ръст от 0,2% през второто тримесечие на годината и свиването на безработицата до малко по 5% все още не могат да се усетят от населението, за да имат положителен ефект върху ежедневието в страната.

Все още не е възможно да се отменят по-строгите кризисни мерки като намаляването на държавните заплати с до 25%. Инфлацията е в размер на 7,9%, а ДДС - на 24%. И румънците, както гърците, купуват само стоки от първостепенно значение. Именно това обуславя ниския показател за намеренията за покупка от -37,6 пункта. След леко възстановяване до -20,9 пункта през август, той отново е спаднал през последните два месеца в резултат на общата несигурност около развитието на кризата с дълга в Европа и САЩ.

Португалия прилага поетапно възложените й от ЕС антикризисни мерки. Макар стопанският подем да се осъществява бавно, държавата е постоянна в практиките си, а хората са наясно, че свиването на личния им бюджет е необходимост.

Държавните финанси бележат лек ръст, а инфлацията е стабилна - между 2% и 3%. Икономическото състояние поставя високи изисквания към потребителите, като данъчната ставка е достигнала 40%, при това с предпоставки за увеличаване. Не се очаква повишение на заплатите, а коледните бонуси се намаляват наполовина, което има по-скоро психологически ефект върху хората по това време на годината.

Португалците също харчат само за ежедневните си нужди и отлагат по-големите покупки. В цифри това бележи 30% спад в продажбата на автомобили и 10% - в търсенето на потребителските стоки като цяло.В общи линии показателят на намеренията за покупка от -49,6% не се е променил съществено през последните няколко месеца.

Франция поддържа най-високия си възможен кредитен рейтинг сред рейтинговите агенции. В момента държавният дълг представлява 88% от БВП.

Допълнителните гаранции по заемите за подкрепа на Гърция лежат предимно на раменете на Германия и Франция и в резултат френският държавен дефицит може да се увеличи още в близкото бъдеще. В допълнение към това, икономическият растеж е много по-бавен, отколкото се очакваше, което означава, че правителството получава по-малко пари от данъчното облагане и социалните осигуровки.

Очакванията на французите от президента Никола Саркози са за икономии и увеличаване на доходите. Съответно те са готови за по-високи данъци и вноски към бюджета. В резултат потребителите следват тенденцията за харчене само за стоки от първа необходимост, затова показателят за намеренията за покупка е -32 пункта.

В Испания намалените цени на горивата са довели до стабилна инфлация на стойност 3%, като това е най-ниското й ниво от края на миналата година. Въпреки това, потребителите не са твърде оптимистични и не планират крупни покупки в близко бъдеще.

Предвижда се увеличение на безработицата, а най-несигурни остават хората, които са на сезонна лятна работа. Икономиката е далеч от пълното си възстановяване, като експертите предвиждат това да стане в рамките на поне 3 години. Съществува и колебание по отношение развитието на кризата с дълга в целия ЕС.

Тези фактори въздействат пряко върху потребителите, които са предпазливи и се стремят да не правят разходи над и извън ежедневните си нужди. Общо, показателят за намеренията за покупка е относително стабилен през последните три месеца и в момента възлиза на -15,9 пункта.

Обща европейска картина

Проучването на GfK ясно показва, че настроенията на европейските потребители следват тенденциите на развитие на страните в ЕС. Макар хората да не са до голяма степен оптимистично настроени към възстановяването на нормалните икономически нива на континента, като потребители те възприемат и прилагат предложените антикризисни мерки.

Представителната извадка се състои от приблизително по 1500-2000 ежемесечно анкетирани граждани от всяка изследвана държава.

Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти