Ердоган докара Турция до рецесия, която удря и по Русия
15.03.2019 | 13:35
econ.bg
Ердоган докара Турция до рецесия, която удря и по Русия
За първи път от 2009 година насам Турция преживява рецесия. Икономическият спад се оказа доста по-мащабен от очаквания. Той нанася тежки загуби и на Русия, доколкото Турция е най-големият експортен пазар за руската металургия

Турция е най-големият експортен пазар за руската металургия и вторият най-голям вносител на руски природен газ и зърно. Тежката рецесия в Турция сега косвено удря и по руската икономика, пише Андрей Гурков в "Дойче веле".

За първи път от 2009 година насам Турция преживява рецесия. Икономическият спад се оказа доста по-мащабен от очаквания. Той нанася тежки загуби и на Русия, доколкото Турция е най-големият експортен пазар за руската металургия и вторият по големина вносител на руски природен газ и зърно. При това не се очертава сериозно подобряване на ситуацията. И главната причина за това е волунтаризмът на турския президент.

"Ердоган ни даде, а после си го взе" – за това чувство, обзело все повече турски граждани, писа германският вестник "Ди Велт" в статия, чието подзаглавие гласеше: "Ердоган се превръща в разрушител на турското благосъстояние". Според вестника отговорността за икономическия срив до голяма степен носи авторитарният турски президент.

Повод за статията станаха най-новите данни на турските статистици, които информираха на 11 март, че през четвъртото тримесечие на 2018 година БВП на страната е намалял с 2.4% в сравнение с предходното тримесечие.

Свиването на икономиката в две поредни тримесечия говори за дълбока рецесия. Слаба утеха е, че за цялата 2018 година икономическият ръст е бил 2.6 процента само благодарение на по-благоприятната динамика през първото полугодие. Една година по-рано Турция и нейният президент можеха да се похвалят с увеличаване на БВП до 7.4 процента.

Значително намаляване на руския износ за Турция

Съдейки по всичко това, икономическият спад продължава да набира скорост и през първите два месеца на 2019 година. За това косвено свидетелстват данните за износа на руския концерн "Газпром", който е един от най-важните доставчици на енергия за турската икономика. На 1 март агенция "Интерфакс" съобщи, че доставките на руски газ за чужбина са намалели с 13%, което бе обяснено с топлото време в Европа и с "икономическата и платежна криза в Турция, която сериозно намали доставките на газ от Русия".

Става дума главно за доставките на газ по западния маршрут през Украйна и Балканите, който "Газпром" възнамерява да замени от 1 януари 2020 година с газопровода "Турски поток". Агенция "Интерфакс" съобщава, че през първата половина на февруари, доставките на газ по този маршрут са намалели четири пъти, а в някои дни са били сведени почти до нула.

Има и други примери. По данни на "Интерфакс" доставките на руско зърно на турския пазар са намалели с 24% през текущата селскостопанска година (от 1 юли 2018). Митническата служба на Руската федерация съобщи, че през януари 2019 година целият руски износ за Турция е намалял с 17.5% в сравнение със същия период на 2018 година. А това води до значително намаляване и на приходите за руската държава.

Икономическите индикатори вещаят още по-голям спад

Нека се върнем към оценките и прогнозите на германските медии. Вестник "Ди Велт" напомня, че след глобалната икономическа криза през 2009 година Турция е била пример за подражание сред развиващите се пазари. Нейната икономика е растяла ежегодно средно със 7% и е процъфтявала поради масивния приток на капитали и преки чуждестранни инвестиции. Немалка заслуга за това имаше и президентът Ердоган, който проведе редица пазарни реформи. Но след неуспешния опит за преврат през 2016 година турският президент започна с всички сили да укрепва личната си власт. Изданието смята, че от този период нататък Ердоган е започнал да стимулира "нездрав" икономически ръст, за да отвлече вниманието на хората от растящите вътрешнополитически проблеми.

В резултат на това Ердоган допусна "прегряване" на икономиката и огромно нарастване на валутните дългове. А преходът към президентска република, опитите за орязване на правата на Централната банка, конфликтите му с Вашингтон и намеренията за закупуване на руски зенитно-ракетни установки С-400 ускориха бягството на капитали от страната. Всичко това доведе до силна девалвация на турската лира през лятото на 2018 година.

Икономистите очакват, че спадът в турската икономика ще продължи. "ОИСР отново снижи прогнозата си икономическия ръст през 2019 година до минус 1.8%", пише "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

Вестникът отбелязва намаленото промишлено производство в Турция през четвъртото тримесечие на 2018 година, високия ръст на безработицата от 12.3 на сто, близо 20-процентната инфлация, както и поскъпването на хранителните продукти с 30%. "Щутгартер цайтунг" също предрича по-нататъшно влошаване на икономическата ситуация в Турция. При това вестникът се позовава на един много точен индикатор за конюнктурата, какъвто е автомобилният пазар. "Броят на регистрираните нови автомобили намаля с 28% през миналата година, а продажбите на нови автомобили през януари 2019 са с близо 60% по-малко спрямо същия период на миналата година", отбелязва изданието.

Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти