ИПИ: Промените в Закона за енергетиката повече пречат, отколкото помагат
12.02.2018 | 14:00
econ.bg
ИПИ: Промените в Закона за енергетиката повече пречат, отколкото помагат
Промените са приети в твърде кратки срокове и точно преди коледните празници, което прави консултациите със заинтересованите страни практически невъзможни

Промените в Закона за енергетиката, които бяха гласувани от депутатите в края на 2017 г., създават повече проблеми, отколкото да ги решава. Това констатира Институтът за пазарна икономика /ИПИ/, предаде БГНЕС.

С поправките се въвежда задължението сделки с електрическа енергия по свободно договорени цени, сключвани от производители на електрическа енергия с обща инсталирана мощност над 5 МВ, да се осъществяват на организиран борсов пазар на ток, считано от 1 януари 2018 г.

Мотивът за измененията е, че „елиминирането на възможностите за покупка/продажба по други начини (в т.ч. по телефона) ще осигури равнопоставеност на търговците, ще освободи финансов ресурс в системата, тъй като ще отпадне необходимостта от поддържане на гаранционни обезпечения на няколко търговски платформи”.

Освен това “ще засили доверието в свободния пазар поради отпадане на съмненията в корупция, нерегламентирани търговски практики и злоупотреби“, пише в доклада на ИПИ. Генерални промени в закона, засягащи свободния пазар на ток, са приети с преходни и заключителни разпоредби на друг закон.

Липсва оценка на въздействието от промените върху свободния пазар на електрическа енергия, участниците на него и икономиката, както и ясна връзка между предложените промени и проблема, довел до тях. Промените са приети в твърде кратки срокове и точно преди коледните празници, което прави консултациите със заинтересованите страни практически невъзможни. Измененията в борсовите правила са приети в още по-кратки срокове от законодателните, което затруднява общественото им обсъждане и повишава риска от допускане на грешки.

Наблюдава се и остро противоречие между духа на промените и отказа на борсовия оператор да е страна по сделките, сключени на пазара по двустранни договори. А това увеличава рисковете, свързани с пазарната търговия и намалява доверието в свободния пазар. Друго слабо място е липсата на визия за развитие на свободния пазар, тъй като се вменяват задължения за търговия на ток с обща инсталирана мощност над 5 МВ по свободно договорени цени единствено на организирания борсов пазар, но липсва оценка за ресурсната обезпеченост на България.

Това води до непредвидими за пазара последствия и понижава доверието в свободния пазар. След 2 години работа на организирания борсов пазар в страната продължават да се пренебрегват добрите европейски и световни практики за въвеждане на клирингова къща, която да е централен контрагент по сделките и да допринесе за по-доброто управление на риска.

Ако законодателната власт си е поставила за цел изкореняването на нерегламентираните търговски практики и повишаването на доверието в свободния пазар, трябва подобни промени да не се извършват прибързано и лекомислено. Законодателните изменения се изчерпват със създаване на едва две алинеи в Закона за енергетиката, но те променят из основи работата на свободния пазар на ток.

Повишаването на доверието в свободния пазар няма как да се извърши чрез въвеждане на задължения и ограничения, а би трябвало да създаде необходимите пазарни механизми, които подобряват неговата ефективност. Това става чрез създаване на конкуренция, ликвидност и намаляване на рисковете при търговия, заключават от ИПИ. Въвеждането на задължения за търгуване на електрическа енергия само на организирания борсов пазар при липса на механизъм за управление на рисковете би имало обратен на търсения ефект.

Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти