ИПИ: Стандартът на живот на българина продължава да се повишава
19.04.2019 | 14:00
econ.bg
ИПИ: Стандартът на живот на българина продължава да се повишава
Тази тенденция като цяло е трайна от 90-те години насам, с изключение на годините на криза в страната, и се потвърждава от няколко показателя

Анализ на Десислава Николова от Инстиута за пазарна икономика

Последните данни за доходите, разходите и потреблението на българските домакинства показват ясно, че стандартът на живот в страната и благосъстоянието на българските граждани продължава да се подобрява и през 2018 г. Тази тенденция като цяло е трайна от 90-те години насам, с изключение на годините на криза в страната, и се потвърждава от няколко показателя:

1/ не само номиналните доходи, но и реалните растат с добър темп – през 2018 година общият доход на лице от домакинството е нараснал със 7,6%, като в реално изражение (т.е. след като се коригира за инфлацията миналата година), този ръст също не е никак малък - 4,7%. Основните причини за ръста в дохода на домакинствата са двете основни пера в него – доходите от работни заплати и тези от пенсии, които миналата година се увеличават съответно с 10% и 11%.

Интересно е, че доходите от социални помощи и обезщетения (без да се включват към тях помощите за деца и обезщетенията за безработица) намаляват значително миналата година – от 128 лв. на лице през 2017 г. до 57 лв. през 2018 г. Това, обаче, не означава, че изведнъж правителството е орязало значително социалните трансфери, а че уязвимите групи са се свили значително. Всъщност основните социални помощи, обвързани с т.нар. гарантиран минимален доход (ГМД), се вдигнаха миналата година, защото и самият ГМД се покачи от 65 лева до 75 лв. Намалението на техния дял в общия доход на домакинствата се дължи на благоприятната икономическа конюнктура, високата заетост и ръста на заплатите, които извеждат все повече домакинства от зависимост от социалните трансфери.

2/ делът на храните и безалкохолните напитки в общия бюджет на домакинствата намалява от 39,3% през 2004 г. до 29,7% през 2018 г., т.е. с близо 10 процентни пункта, като за първи път през 2018 г. той минава под 30%-ата граница. Делът на тези разходи традиционно се използва като показател за стандарта на живот и благосъстоянието, тъй като разходите за храна са от първа необходимост и не могат да бъдат отложени във времето или спестени – колкото по-висок е този дял, толкова стандартът на живот е по-нисък. Все пак, въпреки трайната тенденция на подобрение, България все още е далеч от развитите страни в Западна Европа, където този дял е над 2 пъти по-нисък, отколкото в България.

3/ Българинът може да си позволи да заделя по-голям дял от разходите си за стоки и услуги, които не са от първа необходимост. Така например, делът на разходите за свободно време, развлечения, култура и образование расте от 3,5% през 2004 г. до 4,8% през 2018 г. Делът на разходите за транспорт (където влизат тези за покупка и поддръжка на собствена кола, бензин и т.н.) също растат, от 5,3% до 7,3% за разглеждания период.

4/ доходът на едно домакинство вече позволява да се купуват по-малко т.нар. малоценни стоки (хляб, картофи, ориз и т.н.) и за сметка на тях - повече месо, зеленчуци и млечни продукти, което също е признак на по-висок стандарт на живот. От данните на НСИ виждаме, че средно на лице намалява консумацията на хляб и тестени изделия с 1.8 кг през 2018 г. спрямо 2017 г., докато в същото време се увеличава консумацията на зеленчуци с 2.7 кг, на кисело мляко - с 1.7 кг и на месо - с 1.5 кг. За намалението на консумацията на хляб и тестени изделия най-вероятно е допринесло и покачването на цените на брашното и свързаните с него продукти от есента на миналата година заради лошата зърнена реколта.

Освен тези положителни тенденции, обаче, данните изпращат и някои притеснителни послания. Така например, част от подобрението на стандарта на живот заради по-малкия дял на разходите за храни и безалкохолни напитки „се изяжда“ от покачването на тежестта на данъците и осигуровките върху домакинските бюджети. Последните две години това се дължи основно на повишаването на осигуровката за пенсия в разходопокривния стълб с по 1 процентен пункт на година. Отделно, в по-дългия период от 2004 г. насам принос за по-голямата тежест на данъците и осигуровките имат и повишаването на минималните и максималните осигурителни доходи. Разбира се, колкото повече хора в икономиката работят, толкова по-голям ще бъде и делът на доходите от работна заплата и съответно - този на разходите за данъци и осигуровки. Ако се направи сравнение между 2004 и 2018 г., делът на доходите от работна заплата в домакинските бюджети нараства от 40,2% до 55,0% - наистина сериозен растеж, който се дължи на по-доброто състояние на пазара на труда и високата заетост последните години.

Като цяло, данните за домакинските бюджети през 2018 г. отразяват както оживлението от икономическия цикъл, в което страната се намира в момента, така и положителните дългосрочни тенденции на догонване и подобряване на благосъстоянието на българите. Възходящата фаза на бизнес цикъла е свързана с по-висока заетост, по-високи доходи от работна заплата и съответно – по-малко уповаване на социални помощи. Дългосрочните тенденции на повишаване на стандарта на живот пък се виждат най-вече през по-малкия дял на разходите за храна, но и през структурата на самото потребление на основни хранителни продукти. Този положителен за обществото процес е относително бавен и не се усеща еднакво от всички, но тенденцията е налице и е устойчива във времето.

Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти