Реални ли са ползите от диверсификацията на депозитите на държавните фирми
27.12.2013 | 15:20
Реални ли са ползите от диверсификацията на депозитите на държавните фирми
Държавната собственост не е панацея, а държавните предприятия трябва да работят и да се управляват като икономически субекти в пазарна среда

В предишните два анализа от поредицата как се управляват и как се изразходват публичните средства бяха представени новите правила, по които е съставен Бюджет 2014. Специално внимание беше отделено на ограниченията, които се въвеждат за пръв път към всички разпоредители на бюджетни средства, както и новите правила за банково обслужване на парите на фирмите с преобладаващо държавно участие. 

До 8 декември, когато изтече крайният срок за диверсификацията на свободните средства на държавните дружества, се оказа, че над 76% от всичките 249 предприятия с преобладаващо държавно участие са приели или са в процес на приключване на вътрешни норми в съответствие с утвърдените през май от Министерския съвет правила за разпределяне на свободните средства в най-малко 4 различни банки. За останалите срокът е удължен, поради независещи от тях обстоятелства, като например сключени договори за срочни депозити с големи суми за неустойка.

Пълната картина за диверсификацията ще бъде ясна в началото на февруари, както обеща финансовият министър Петър Чобанов, когато трябва да завършат всички процедури по обществените поръчки за избор на банка. По обобщена информация, на която се позова вицепремиерът Даниела Бобева, към 30 ноември концентрацията на парите на държавните дружества намалява и в една банка вече са само 22.67% от депозитите. Бобева не посочи името на кредитната институция, но отбеляза, че през май, преди да стартира процесът, във въпросната банка експозицията е била 47.05% от свободните средства.

Това са известните досега данни, които подсказват, че лоша или добра диверсификацията ще се случи, независимо от ползите и загубите, които ще донесе. Нищо чудно до година-две яростните защитници на диверсификацията, като видят, че очакваният ефект не ги удовлетворява и излязат наяве користните им крайни цели, да поискат концентрацията да падне до 10% в десет банки!? Потърпевши обаче ще бъдат 249-те държавни икономически субекти, които по последни данни на Министерство на финансите формират 10% от брутния вътрешен продукт.

Дори и да не се появи ново екстравагантно предложение за още по-голяма диверсификация, задължително, трябва да се направи прецизна оценка за икономическия ефект от преливането на временно свободните пари от една в повече банки. Най-вероятно ще се окаже, че политическият популизъм във финансовата сфера, както най-често става, вместо ползи е причинил повече загуби.

Коя компания в света работи с толкова много банки? Коя банка в света няма да накаже с неустойка нарушилия договора, особено за краткосрочни договори, каквито са повечето за депозитите на държавните дружества?

Заради банковата тайна, информации за загубите едва ли да се появят в началото, тъй като по-голямата част от държавните дружества не са публични. Да се надяваме, че след вдигнатия шум тази информация ще стане публична. Още повече, че Даниела Бобева обеща много бързо да промени начините на ръководство и функциониране на държавните дружества, така че мениджмънтът им да ги управлява като публични.

Има и друг немаловажен въпрос. Не е ли редно да се запитаме дали зад настоятелното искане за диверсификацията не се крие лобизъм в нечия полза?

Частичен отговор може да ни дадат действащите правила, определени от служебното правителство на Марин Райков и приети без резерви от кабинета „Орешарски”, в частта им за избор на банки. В повечето обяви за търгове натежава предложената лихва, която носи между 60 и 70 точки в крайната оценка при избора на банка. Следва интернет банкирането и други специални услуги. Това означава, че реалната конкуренция се свежда между не повече от 10 банки, които могат да си позволят да вдигнат лихвите над пазарните по срочните депозити специално за държавните дружества. Извън всякакво съмнение е, че държавните фирми ще изберат онези кредитни институции, които им предлагат по-висока доходност.

По обобщени данни от министерствата, които са принципали на държавните фирми, към май 2013 г. дружествата с преобладаващо държавно участие държаха малко над 860 млн. лева на депозити в 19 от всичките 30 банки и банкови клонове в България.

По данни на Министерство на финансите свободните парични средства, налични по банковите сметки на държавните фирми към 30 септември, възлизат на общо 1.3 млрд. лв. Не всички от тях обаче са във вид на депозити като нетна експозиция, което пък означава, че не подлежат на диверсификация.

При наличие на състезание, броят на банките може да бъде значително редуциран и желанието за широк спектър от кредитни институции да бъде сведено до битка между петте банки от първа група и още толкова от втора група, като УниКредит Булбанк, Банка ДСК, КТБ, Първа инвестиционна банка, ОББ, Райфайзенбанк, Пощенска банка, ЦКБ, СИБанк, Инвестбанк.

Много подвеждащо се оказа тиражираното внушение, че заради емитираните облигации на Българския енергиен холдинг (БЕХ), от които държавното дружество получи от европейските дългови пазари 500 млн. евро, управляващите декларират, че се е променила концентрацията на парите на държавните дружества в банките, а всъщност тя се е запазила в определени банки. Привлечените от БЕХ средства не са депозит по смисъла на Постановление 127 на служебния кабинет, с което бяха определени правилата за преразпределяне на свободните пари на държавните компании в повече от 4 банки. Изискването се отнася само за нетната експозиция и не засяга всички свободни средства като транзитни, разплащателни и други специални сметки, с които възложителите не могат да се разпореждат самостоятелно. Точно такава е разкритата сметка на БЕХ в Българската банка за развитие, в която са приведени получените пари от емитираните еврооблигации на БЕХ.

Още по темата
Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти