Страшно ли е еврото за България?
22.01.2018 | 13:15
econ.bg
Страшно ли е еврото за България?
Освен стимул и инструмент за развитие и просперитет, еврото би могло да се окаже онази жизненоважна котва, от която страната силно се нуждае

Присъединяването на България към еврозоната е засега далечна, дори съвсем хипотетична перспектива. Но за някои тя вече е доста дразнеща и плашеща. Защо? Темата коментира анализаторът на "Дойче Веле" Ясен Бояджиев:

Лице, титулуващо се доцент от Софийския университет, изчисляваше тези дни по една от националните телевизии колко много била загубила България от членството си в ЕС. „Сметката“ включваше например платените от страната вноски в бюджета на Съюза, но без да отчита получената многократно по-голяма сума от еврофондовете. Най-забележително обаче бе твърдението, че и фалитът на КТБ се дължи на еврочленството.

Подобни медийни изяви на подобни лица много ясно показват защо българското образование бълва неграмотни висшисти, а който може, бяга далече от него. Илюстрират освен това разбирането на медиите за плуралистичен дебат, според което откровените измислици, лъжи и бръщолевения също могат да бъдат легитимна гледна точка. Появата на въпросния доцент по телевизията е много показателна и за това, на което предстои да се наслушаме в следващите месеци и години.

"Нещастието", което ни предстои

Повод за въпросния разговор в телевизионното студио бе обявеното намерение на България да подаде молба за присъединяване към ERM II - валутно-курсовия механизъм, предшестващ членството в еврозоната (т.нар. чакалня). Този анонс съвпадна със силно оптимистични за амбицията на България изказвания от Брюксел и с идеята на ЕК да предостави специален инструмент, който да подпомогне финансово и технически присъединяването към еврото.

Разбира се, влизането на страната в ERM II не само не е сигурно, но дори изглежда съмнително (доколкото изисква консенсус сред страните-членки и съгласието на Европейската централна банка). Да не говорим за въвеждането на еврото, което при всички случаи е по-скоро далечна перспектива. Въпреки това тази перспектива вече е силен дразнител. Така например въпросният доцент обяви, че в прехода на България са се случили „две нещастия, като едното предстои - валутният борд и приемането на еврото“.

След което изреди стандартните аргументи против. Приемането на еврото щяло да доведе до едва ли не двойно увеличение на цените (както било станало в Германия). Липсата на собствена валута и собствена парична политика лишавало страната от „амортисьори“ (възможността временно да си помогнеш чрез девалвация на националната валута). А в резултат от обединяването на страни с различно икономическо ниво развитите и големите „изяждали“ неразвитите и малките („Германия ще изяде България“).

Излишни страхове

Твърдението за драстичното поскъпване не е нищо повече от легенда, която не се потвърждава в нито една от страните, присъединили се към единната валута. В действителност регистрираната в тези страни инфлация е минимална (между 0,3% и 1,4%), като при това не е ясно дали и доколко тя се дължи на еврото. Впрочем, България има опит със силно напомпаните, но оказали се излишни страхове при деноминацията на лева през 1999 година.

Заплахата с „амортисьорите“ също не е валидна (поне за нас), понеже заради валутния борд, обвързал лева с еврото, страната отдавна се е лишила от самостоятелна парична политика. И слава Богу.

Повече внимание заслужава третият аргумент за т.нар. родилен дефект на еврото - икономическата интеграция на страни с големи разлики в развитието. Това е теория, която се споделя от мнозина. Практическото ѝ потвърждение обаче е твърде съмнително. Сочената като плашило Гърция например не е трябвало да бъде приемана в еврозоната не защото е била по-слабо развита, а защото е била неподготвена и не е отговаряла на условията. Както се оказа впоследствие, страната години наред е фалшифицирала основните си икономически показатели.

Проблемите ѝ по-късно също се дължат на драстично нарушаване на правилата и на крайно неразумна и безотговорна икономическа политика. Още по-силно опровержение на теорията е примерът с други „недоразвити“ страни като Словения, Словакия, Ирландия, Естония, Латвия, Литва, които не само не са „изядени“ от по-развитите, но дори бързо съкращават разликата до тях. Техният успех е доказателство, че каквито и да са временните рискове и неудобства от приемането на еврото, ползите от него са неизчислимо по-големи.

Ето ползите

Някои от тези ползи, впрочем, ще се почувстват още по време на пребиваването в т.нар. чакалня. Самата подготовка за еврото ще означава стимул за ускорено извършване на протакани с години ключови реформи в редица сектори. После пък присъединяването към еврозоната ще се отрази силно положително върху всички показатели на вътрешния бизнес климат и ще повиши външното доверие в страната. Което ще означава: по-ниско ниво на лихвите по кредитите, по-евтино и по-достъпно финансиране за бизнеса и домакинствата, по-голяма стабилност на националната икономика, намаляване на инвестиционния риск, нарастване на преките чуждестранни инвестиции и общата инвестиционна активност, повишаване на кредитния рейтинг на държавата и намаляване на валутните разходи за бизнеса, снижаване на рисковете пред банковата система, стриктен външен надзор върху нея (което означава минимизиране на риска от афери като КТБ).

Впрочем, който иска да се запознае със систематичен и компетентен разбор на ефектите от влизането в еврозоната, може да прочете анализа на Икономическия и социален съвет на България (ИСС), който обединява широк експертен потенциал, включително синдикалните и работодателските организации. Тяхното единодушно становище е, че присъединяването на България към така наречената „чакалня“ и към самата еврозона трябва и е крайно време да се изведе като непосредствена национална цел и водещ стратегически приоритет на икономическата политика.

Еврото като "котва"

Освен всичко изредено дотук, има и един специфично български аргумент в полза на еврото. Присъединяването към него ще означава принадлежност към ядрото, към сърцевината на Европейския съюз. Обратното пък ще означава оставане в периферията му, при това в период на мощни центробежни сили. Така освен стимул и инструмент за развитие и просперитет, еврото би могло да се окаже онази жизненоважна котва, от която страната силно се нуждае. За да не стане жертва на некомпетентността и безотговорността на голяма част от собствените си политици и за да не остане на произвола на съдбата в заобикалящото ни бурно геополитическо море. Още повече, че в момента корабът на българската държава и без това е „взет на абордаж“ от корпоративно-политически кръгове, които, ако интересите им го изискват, с лекота биха могли да го завлекат в друга цивилизационна посока.

Именно заради това перспективата за присъединяване към еврото е за някои плашеща и опасна. И именно затова напомпването на ирационални страхове и чертаенето на катастрофични сценарии тепърва ще се разраства. Тепърва предстои да се нагледаме и наслушаме на лица, които ще обясняват колко много е загубила България от членството си в ЕС и колко много ще загуби от присъединяването към еврозоната.

Автор: Ясен Бояджиев, "Дойче Веле"

Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти