10 години след кризата от 2008 г. доходите и производителността остават ниски
28.05.2018 | 16:20
econ.bg
10 години след кризата от 2008 г. доходите и производителността остават ниски
Доближаването до нивото на развитите европейски държави може да стане само със структурни политики

Въпреки непрекъснатия изпреварващ растеж на номиналните разходи за труд на едно заето лице през последните десет години, почасовото заплащане за труд в края на 2016 г. в България (без селското стопанство и администрацията) е най-ниско в ЕС (4.4 евро) и остава устойчиво под равнищата в ЕС-28 и еврозоната.

Това е един от изводите в Годишния доклад на Института за икономически изследвания към БАН, цитиран от БНР.

Учените смятат, че и производителността на труда у нас все още остава на много по-ниски равнища спрямо средните за ЕС - от 12% през 2005 г. до 20% през 2016 г., въпреки че през последните години годишният й растеж се ускорява. Нарастването на производителността на труда в годините на кризата след 2008 година се дължи на увеличаването на безработицата, а не на постигнатата по-висока ефективност на производството, което показва ниското технологично равнище на икономиката.

Брутната добавена стойност във финансовия сектор и операциите с недвижими имоти се разширява в десетте години след началото на кризата съответно с 33.8 и 27.5%, въпреки първоначалното свиване на печалбата в тези сектори.

Операциите с недвижими имоти запазват своя дял в БДС и сумарно той почти се изравнява с дела на IT сектора и научноизследователската и административната дейност.

Този факт е следствие от високия дял на жилищната собственост в страната и отразява препродажбата на вече построени недвижими имоти преди кризата. В тази насока не трябва да се пренебрегва и ефектът от вътрешната миграция и мобилността на труда, която в условия на криза се засилва и изостря търсенето на жилища в големите градове.

В негативен аспект кризата задълбочи социалното неравенство при преминаването през период на висока безработица и структурна промяна в заетостта и ускори неблагоприятните демографски процеси на намаляване на населението и неговото застаряване, както и нарастването на регионалните диспропорции.

Съпоставката по показателя паритет на покупателна способност на едно лице като процент от средното за ЕС показва, че само столицата София постига равнище от 102% през 2016 г., по което се доближава до някои региони в Дания, Франция и Източна Англия. От друга страна, сравнението през 2005 г. нарежда столицата София до региони в Чехия, Гърция, Португалия и Италия с паритет на покупателна способност на едно лице от 73% от средното за ЕС.

На второ място през 2016 г. с 52% средна покупателна способност от ЕС е Стара Загора, докато Пловдив изостава с 39% и се нарежда до областите Бургас и Габрово в страната и до отделни региони в Северна Гърция, Унгария и Полша.

Това показва, че българската икономика остава на най-ниско равнище на регионална и реална конвергенция, при което възниква въпросът възможно ли е страни с рестриктивен паричен режим като българския, с висока степен на отвореност на икономиката и стабилна номинална конвергенция, да направят скок в реалната конвергенция.

Балтийските страни и най-вече Естония, при които са налице всички тези условия, демонстрират най-висок скок в реалната конвергенция (делът на БВП на човек от населението през 2004 г. е 54% от този на средния за ЕС, а през 2015 г. - 75%). Това, което те направиха повече от България, са структурни политики. В общата рамка на единния пазар структурните политики се оказват най-важният фактор за реална конвергенция.

Единният пазар и свободното движение на стоки, капитали, услуги и хора като фундамент на европейската икономическа интеграция създава условия за нарастване на сближаването между държавите-членки на ЕС, но не води автоматично до сближаване. Неограниченият достъп до единния пазар дава шанс само на компаниите и икономиките, които са конкурентоспособни. Затова единният пазар може да подпомогне конвергенцията на една икономика с останалите само ако вътрешните икономически политики формират среда за растяща конкурентоспособност.

Постигането на устойчива номинална конвергенция в случая с България (което е по-скоро ефект на паричния съвет, отколкото на членството в ЕС) означава, че за да се постигне реална конвергенция трябва липсата на парична политика да се компенсира от много активна структурна политика, която да играе ролята на фундаментален стабилизационен и конвергентен инструмент., пишат още учените от БАН.

Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти