Кирил Комаров: Не сме обидени за АЕЦ „Белене“, готови сме да продължим
30.09.2016 | 16:55
econ.bg
Кирил Комаров: Не сме обидени за АЕЦ „Белене“, готови сме да продължим
Кирил Комаров, първи заместник генерален директор на "Росатом"

В интерес на България е колкото се може по-скоро да плати парите за АЕЦ „Белене“, за да се спре увеличаването на дълга, който всеки ден набъбва със 167 000 евро. След това вече може да се обсъди какво да се прави с оборудването, къде да се използва, да се строи ли централа в България или не. 

Първо интервю на „Росатом“ по темата за АЕЦ „Белене“ след приемането на специалния закон за разплащането от страна на НЕК след арбитражното дело Специално за БГНЕС с първия заместник генерален директор на руската държавна корпорация „Росатом“.

С Кирил Комаров разговаря Весела Ванева 

Весела Ванева: Г-н Комаров, каква е атмосферата в съвместната българо-руска експертна група за АЕЦ „Белене“? 

Кирил Комаров: Атмосферата е напълно доброжелателна и учтива. Мисля, че българското правителство има ясно разбиране: има решение на Арбитражния съд, то трябва да се изпълни и парите трябва да се платят. Това разбиране ние го виждаме ясно. За тези дребни дискусии - как там са пресметнати лихвените проценти, повярвайте ми, аз съм уверен, че Арбитражът всичко бързо ще разгледа, ще вземе някакво решение, но това кардинално няма да повлияе на факта. Фактът е, че има решение, определена е сума по това решение – 620 милиона евро. И както знаете, всеки ден тя се увеличава с около 167 хиляди евро. Парите трябва да се платят. При това мисля, че е абсолютно в интерес на българската държава да ги плати, колкото се може по-бързо. Защото иначе броячът цъка и тази сума се увеличава всеки ден. Единствената задача, която работната група има, е да осигури изплащането на парите. Тя няма никакви други задачи. 

ВВ: У нас се говори за рестартиране на АЕЦ „Белене“, за ново начало на проекта. Какво мислите за евентуално ново начало на проекта? 

КК: Решението за прекратяване на проекта не беше наше. Ние бяхме готови да го реализираме, при това при много добри условия за българската страна. Наистина, това беше отдавна. Оттогава животът силно се промени. Но тогава ние бяхме готови напълно да осигурим финансирането на този проект. Бяхме готови за 6,3 млрд евро да построим два съвременни блока, които съответстват на всички постфукушимски стандарти и на всички изисквания и стандарти на ЕС. Ние бяхме готови да направим всичко това, без каквито и да било гаранции от страна на българското правителство. Това бяха много добри условия. Бих казал – абсолютно ексклузивни. Ние никога в живота си – нито преди, нито след това, на никого не сме предлагали толкова добри условия. 

ВВ: Готови ли сте да ги предложите отново в днешно време? 

КК: Това не е въпрос на някакви наши капризи. Това е въпрос на икономическа целесъобразност. Ще ви отговоря по аналогия. Откакто проектът „Белене“ беше прекратен, географски съвсем недалече, в съседна страна – в Турция, ние се договорихме за изпълнение на проект, в който участваме със собствени пари. Но, обърнете внимание, там условията са съвършено различни. Там строим 4 блока и при това имаме твърда гаранция, оформена като междуправителствено споразумение, че турското правителство ще изкупува произведената от нас електроенергия по много добра цена – 12,35 американски цента за киловатчас. При това за достатъчно продължително време. Ще се изкупува не цялата електроенергия – 70% от първите два блока и 30% от вторите два. Това ни позволява да имаме много ясна гаранция, че ние ще възстановим вложените в проекта пари. 

ВВ: Споменахте, че има и други варианти за даване на гаранция. 

КК: Днес в нито една страна в света не е възможно изграждането на атомна електроцентрала, ако държавата не участва под една или друга форма в гарантирането като минимум за възвръщаемостта на парите, вложени от инвеститорите в този проект. Формите на държавно участие са различни. Унгария реши да сключи с Русия междуправителствено споразумение и да получи междудържавен кредит за строителството на централата. Великобритания, както знаем, се насочи към т.н. Contract for Difference, т.е „договор за разлика в цените“. В този случай на инвеститорите се казва: няма значение каква ще бъде цената на електроенергията на пазара, във всички случаи ние ви гарантираме, че ще ви я платим не по-ниско от определено ниво. И там има твърде щедри условия. Китай строи атомни електроцентрали за своя сметка. Индия – практически изцяло за своя сметка строи. 

Там с руския кредит се покрива една неголяма сума, която ние даваме само като плащане за нашите доставки. Всичко, което прави индийската страна, тя финансира самостоятелно. Тоест, да повторя: всяка страна за себе си взема решение как иска да инвестира в атомната енергетика. И е ясно защо е така – защото всички знаят, че една атомна електроцентрала е не просто източник за снабдяване на страната с електроенергия, това е колосален импулс за развитието на страната като цяло, защото тя дава работа, особено в периода на изграждането, а и след това, не само на онези, които работят в самата централа, но и на голям брой хора покрай този процес. Става дума и за строителството, за всички дейности, свързани с бъдещи ремонти, с поддържане на оборудването в нормално състояние, с различен вид услуги. Тоест, за всяка страна това е много важно, и тъкмо то отличава атомната енергетика от всякакъв друг вид енергетика, където няма подобен ефект. 

Навремето ние смятахме, че като реализираме модела, който бяхме избрали, всяко евро, вложено в строителството на АЕЦ „Белене” ще даде минимум 3-4 евро доход за български компании от различни сектори на икономиката. Логично ли е държавата да подкрепя такива проекти? Според мен, да. Но това решение го взима самата държава. Друг е въпросът, че в никакъв случай разговорите за нов старт на проекта не могат да се смесват с темата за заплащането на парите въз основа на решението на Арбитража. 

ВВ: Защо? 

КК: Да предположим, че българската държава ще бъде заинтересована да започне този проект наново. Да предположим, че ще се намерят инвеститори, готови да вложат пари – нещо, което абсолютно не е изключено. Но това са решения за милиарди и милиарди евро. 

Такива решения никой не взима за един ден, нито за една седмица, нито за един месец и може би даже не за една година. Трябва сериозно да се подготви решението за такова капиталовложение. Вземете за пример Великобритания. Колко години води преговори с французите за модела? Това е продължителен период. Всеки ден, при това, сумата на дълга на България се увеличава със 167 000 евро. 

Именно затова аз съм твърдо убеден, че абсолютно в интерес на България е да изплати тези пари, колкото се може по-бързо, да прекрати начисляването на нови проценти, а след това спокойно да седне и да обсъжда какво да прави с това оборудване, как да го използва, да строи ли АЕЦ в България…. 

Чухме всякакви версии. Нали помните, имаше и такива версии: не бива да се строи в Белене, трябва да се строи в Козлодуй. Това дори не бих искал да коментирам, защото подобно решение трябва да се вземе от българското правителство – да се изгражда ли изобщо ядрена централа, къде да се изгражда, или пък да се направи опит за продажба на оборудването в някоя трета страна. Всичко това е, както се казва, по-нататък. Първо трябва да се спре нарастването на дълга и колкото по-бързо стане това, толкова по-изгодно ще бъде за България. Това е моята твърда позиция. Тъкмо затова съм твърдо убеден, че абсолютно в интерес на България е колкото се може по-скоро да плати тези средства, а после вече може да се обсъди какво да се прави с оборудването, къде да се използва, да се строи ли централа в България или не. 

ВВ: За плащането българското правителство и парламентът вече обявиха решение. Интересно каква би била цената на АЕЦ „Белене“, ако през идната 2017 г. „Росатом“ започне да изпълнява този проект? 

КК: Едно мога да кажа със сигурност: цената, която беше преди 7 години, днес не може да съществува. Защото към днешна дата никой няма да построи съвременна АЕЦ с два 1000-мегаватови енергоблока за 6,3 млрд. евро. Тогава това беше възможно, защото преди 7 години условията бяха различни. И проектът се намираше във висока степен на готовност. За да се пресметне днес колко би струвала АЕЦ „Белене“ - това е сериозна и голяма по обем работа. Ние, естествено, не сме правили изчисления, защото никой не ни е молил. Но аз съм сигурен, че ще бъде много по-скъпо. Все пак трябва да разбираме, че седим днес, разговаряме, а централата можеше да бъде построена до 2016 г., поне първи блок. Помня, че това беше нашият план минимум. 

Доколкото помня, според плана, който имахме, първи блок трябваше да бъде построен до 2016 г. И вместо да обсъждаме как да си върнем дълга, можеше вече да говорим за производството на електроенергия, което би носило приходи на българския бюджет. 

ВВ: Да оставим миналото, не можем да го променим, нека да гледаме напред. 

КК: Нашите български колеги ни попитаха и ние им потвърдихме, че никога в живота си не отказваме да помогнем. Затова, ако бъде взето решение от българското правителство, че проектът се възобновява, в Белене или в Козлодуй, и бъде взето решение, че е нужна нашата помощ да се построи централата, и ако се намерят инвеститори, които да вложат пари, то ние никога не сме се отказвали да изпълним работата например на главния изпълнител на строителството, ако това бъде желанието на българското правителство. В такъв смисъл никакви обиди не таим. Ние сме абсолютно рационални хора. И се отнасяме с уважение към всяко решение на българското правителство. Въпросът не е в нас. 

България сама трябва да реши ще строи ли тази централа или не. Ситуацията преди 7 години беше една, днес тя е друга. Знаете, благодарение на усилията на „Росатом“ в момента се извършва удължаване на срока за експлоатация на АЕЦ „Козлодуй“. По пети блок вече са подготвени добри обосновки за това, че работата му може да бъде удължена. ВВ: Още колко години ще може да работи АЕЦ „Козлодуй“? КК: Това ще реши българският регулатор. Не бих искал да го предричам. Виждаме, че регулаторите в Европа предпочитат да не удължават срока отведнъж за продължителен срок, даже и да им предоставим разчети, че дадено оборудване може да работи още 20 години. 

Това не значи, че ще дадат веднага разрешение за 20 години. Може би ще дадат за 10 или за 15 години. 

ВВ: Да, българският закон не позволява удължаване на такъв лиценз за повече от 10 години, но може да има няколко удължавания. 

КК: Точно не по-малко от 10 години спокойно може да се удължи. Централата може спокойно да работи още много години, ако в нея се влагат не много пари – за частична замяна на оборудване и за частична модернизация. Честно казано това не са големи пари. Особено ако ги сравняваме с разходите за строителството на нова АЕЦ, чак е смешно да се говори. Те са десетки пъти по-малко от инвестицията в нова централа. А това са два блока по 1000 мегавата, които дават около 30% от електроенергията в България. 

Помните, преди седем години не се знаеше дали животът им ще може да се удължи. Ситуацията тогава беше неопределена. Сега България трябва всичко да прецени - има ли нужда от допълнителна ядрена мощност, освен тези два блока, не само за нуждите на България, но и може би за износ. Но тези въпроси не са към нас. 

ВВ: Българският министър на енергетиката съобщи, че АЕЦ „Белене“ може да се обяви за приватизация. Как мислите, има ли в Русия инвеститорски интерес за участие в такава процедура? 

КК: Труден въпрос, но ще се опитам да отговоря кратко. Ние като цяло сме заинтересовани не само да строим атомни електроцентрали, но и да бъдем инвеститори в редица проекти. В момента изпълняваме такъв проект в Турция, а също и във Финландия, където сме младши партньор в консорциум от финландски компании. Ключово условие за влизането ни в такъв проект е гаранцията за възвръщаемостта на нашите инвестиции – гаранцията и условията за тази възвръщаемост. Турция създаде добри условия за нас. 

Във Финландия механизмът е малко по-различен. Там държавата не участва, но акционерите в проекта дават гаранции за продажбите на електроенергията в бъдеще по предварително определени цени. И това е гаранция за възвръщаемост, включително и на нашите пари, които влагаме в този проект. Затова, ако правителството на България формулира привлекателни условия, които гарантират възвръщаемост на нашите инвестиции, ние сме готови да разгледаме този въпрос. Не казвам, че сме готови да вземем положително решение, защото досега не съм виждал никакви предложения да се включим в нещо. Но, отбелязвам още един път – това е нормално. Във всяка страна правителството, ако иска да построи атомна електроцентрала, трябва да създаде условия за това проектът да се реализира. 

ВВ: В миналото съществуваше предложение руската страна да осигури кредит за строежа на АЕЦ „Белене“. Възможен ли е отново такъв вариант? 

КК: Този въпрос не е на ниво „Росатом“, той е на равнище междудържавни отношения. Да, прави сте - такова решение в миналото имаше. Нещо повече: в един от нашите закони за държавния бюджет тази сума беше внесена. Тоест Русия съвсем сериозно планираше да предостави на България междудържавен кредит. ВВ: Какъв беше размерът на сумата? КК: Това беше прилична сума, която практически покриваше половината от стойността на проекта. България не пожела да вземе тези пари, макар че такава опция имаше. Затова темата вече не стои пред „Росатом“. Това е въпрос на междудържавните отношения между Русия и България. 

Но, за начало българското правителство трябва да каже, че разглежда такъв вариант. Според мен днес е много рано да се говори за това. ВВ: Българският министър на енергетиката отправи въпрос какво е действителното състояние на оборудването, произведено за АЕЦ „Белене“. Изпратихте ли й отговор? КК: Този въпрос ми прозвуча малко странно. За това оборудване ние имаме договор. Там всичко подробно е описано: как се извършва приемането на оборудването, как се проверява неговото качество. 

Това е договор между НЕК и „Атомстройекспорт“. „Атомстройекспорт“ е абсолютно открит по този въпрос и е готов по установения ред да предостави всяка информация, да даде възможност за физически оглед. Когато постъпят съответните запитвания от българска страна, ние обезателно ще им отговорим положително. 

ВВ: Вие лично виждали ли сте оборудването? 

КК: Не ходя често в нашите машиностроителни заводи, но при едно от пътуванията ми видях това оборудване, включително и процеса на производство. Пак ще кажа: руската страна няма никакви проблеми да изпълни своите задължения – да достави това оборудване при условие, че България заплати своя дълг, определен от Арбитража. ВВ: Възможно ли е при желание от България да продадете на трета страна това оборудване и при какви условия? КК: Теоретично е възможно, но практически не е просто за изпълнение. Не казвам, че не може, а че е сложно. Първо, някъде трябва да се изпълнява проект със същите параметри, със същата мощност и същия тип реакторна установка. Ние имаме различни реактори. 

За „Белене“ бяха 1000-мегаватови, а сега ние строим главно 1200-мегаватови. Но не е изключено на някой от клиентите ни да му потрябва 1000-мегаватова мощност. По-нататък процесът много зависи от клиента – ще поиска ли той да вземе оборудване, което е било произведено за друг. Дори и да поиска, много зависи от законодателството на страната. В редица държави има изискване регулаторът да бъде допуснат до производствения процес на оборудването, включително в момента, когато се изливат металите за него. 

Даже на този ранен стадий трябва да бъде поканен националният контролен орган, той да постави знак, че всичко е направено качествено. Но възможно ли е това да се направи? Да, възможно е. Т.е. този път не е изключен, но при всяко положение ще има дълъг преговорен процес. Затова не бива да се чака първо да се постигне договореност с някого и тогава да се платят парите. 

Сега трябва да се изплати оборудването, да спре натрупването на ежедневна лихва в размер на 167 000 евро, а ние никога не сме отказвали да се опитаме да помогнем на България да намери някакъв купувач. Ние се стараем в нашите отношения да заемаме разумна и издържана позиция. Разбира се, това е много неприятен факт, че АЕЦ „Белене“ стигна до арбитражно дело. Но успоредно с това ние, както и преди, коректно доставяме ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“. За всички години на нашето сътрудничество, не сме имали нито едно забавяне, нито дискусии по този повод. Сега извършваме много сериозна работа по удължаването на срока за експлоатация на АЕЦ „Козлодуй“. Тази дейност се изпълнява на базата на нашите знания, на нашия опит, на уменията на нашите проектанти и конструктори. Би било сложно всичко това да се направи без тях. Тази година има юбилей на руско-българските отношения. През 1966 г. е подписано първото споразумение между тогавашния СССР и България за сътрудничество за мирно използване на ядрената енергия. 

Ако от 50-годишната история на нашите отношения махнем този неприятен епизод, свързан с АЕЦ „Белене“, всичко останало е много позитивно. Ние много ценим добрите взаимоотношения, които имаме. От своя страна имаме намерение да положим всички усилия тези отношения да се запазят и развиват и в бъдеще. Например, аз получих покана от министъра на енергетиката на България да участвам в края на октомври в мероприятие в АЕЦ „Козлодуй”, което ще бъде посветено на един много важен етап от продължаването на ресурса на Пети блок. Смятам да дойда и задължително да участвам, защото, нека подчертая още веднъж, това е много важно за нас. И всъщност ние работим тъкмо за това. 

ВВ: Споменахте доставките на ядрено гориво. Предстои АЕЦ „Козлодуй“ да обяви нов търг. „Росатом“, по-точно дъщерната фирма ТВЕЛ, ще участва ли в него? 

КК: Доставките и в момента са на базата на търг. През 2002 г. имаше такава процедура и ние я спечелихме в конкуренция с „Уестингхаус“. Ние нямаме нищо против търговете. Важното е да има честен, справедлив и прозрачен конкурс, където наистина да победи по-добрият. Казвам това, защото понякога виждаме политически сюжети около тези доставки. Ние сме категорично против това. Смятаме, че трябва да има ясни критерии – цена, качество, безопасност. Това е, което е нужно на клиента. Ние постоянно работим за подобряване на характеристиките на нашето ядрено гориво. Направихме гориво, което да работи не само в 12-месечен цикъл, но и в 18-месечен цикъл. Това означава, че се съкращават периодите на престой на блоковете, увеличават се приходите на пари от по-големите продажби на електроенергия. Всичко това трябва да ни помогне да спечелим и този търг. 

ВВ: На фона на санкциите, как работи „Росатом“ в тази ситуация? 

КК: „Росатом“ работи прекрасно, защото няма санкции, които да се простират върху сектора на ядрената енергетика. Ние запазваме абсолютно всички действащи договори с всички наши партньори – и в Европа, и в Америка. И в Украйна продължаваме да доставяме ядрено гориво. Нашият бизнес върви, както трябва. 

Интервюто е на БГНЕС.

Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти