България спешно трябва да направи нещо с бедността, твърди германска фондация
20.11.2017 | 13:00
econ.bg
България спешно трябва да направи нещо с бедността, твърди германска фондация
Това е оценката за България в годишния доклад на германската фондация "Бертелсман", в който авторите анализират колко са бедните и застрашените от бедност в едно общество

България продължава да е сред страните от Европейския съюз с най-слаб резултат според Индекса за социална справедливост и спешно се нуждае от реформи. От общо 28 държави тя е на 26-о място, в четири от шестте критерия на индекса тя неизменно е сред четирите страни с най-слаб резултат и, което е най-тревожно, заема последното място както по предотвратяване на бедността, така и по намаляване на социалното неравенство и дискриминацията".

Това е оценката за България в годишния доклад на германската фондация "Бертелсман", в който авторите анализират колко са бедните и застрашените от бедност в едно общество и в кои групи са концентрирани бедните. При българите това безспорно са пенсионерите, децата и младежите и каквито и предизвикателства да има пред правителството, най-голямото е да измъкне населението от беднотията, казват авторите.

"Въпреки подобряването с 20 процентни пункта спрямо 2007г., през миналата година тревожните 40.4% от българите са застрашени от бедност и социално изключване. Това е не само най-лошият резултат в ЕС, но и с повече от 25 пункта по-слаб от този на Чехия, която е поставена на първо място по този показател.

От споменатите четирима от всеки десет българи почти 32% не разполагат с финансови средства да си позволят основни неща като телефон или добре отоплявано жилище. Други 37.5% страдат от много силна невъзможност да си позволят елементарни неща, а 24.3% за в риск от бедност.

При българите до 18 години положението също е нерадостно - 45.9% рискуват да пропаднат в бедност и невъзможност да останат част от обществото. В тази застрашена група повече от една трета (36.1%) са лишени от основни неща, а друга близо една трета (31.9%) са в риск от бедност.

Добрата новина е, че спрямо 2008г. има положителна промяна и тя е особено видима при възрастните.

Данните на Националния статистически институт третото тримесечие показват, че средният брутен доход на лице от домакинството е достинал общо 1431.3 лв., или увеличение от 9.4% на годишна база. Но съща така растат и разходите на лице от домакинството - с 13% спрямо същия период на миналата година, като така достигат 1382.3 лв. към края на септември. Над половината от доходите идват от работната заплата - 54.4%, сочат данните на НСИ, следвана от пенсията и доходите от самостоятелна заетост, които oстават малък дял (7.7%).

Основният ръст при разходите се дължи на парите, давани за храна и комунални услуги, при това потреблението показва, че покупките не се увеличават и промяната вероятно се дължи на по-високите цени.

По данни на КНСБ семество с две деца се е нуждаело от поне 2301 лева месечно (в София - 3003 лв), за да покрива основните си разходи в периода юли-септември на 2017г. Това означава, че всеки от родителите би трябвало да получава поне 1474 лв заплата, докато по официални данни средната заплата е била 1037 лв, т.е. с 30% под този праг. В столицата това разминаване е по-малко (27%) - при нужни поне 1924 лв заплата за всеки от родителите, реално те получават средно 1405 лв.

Три четвърти от всички българи (или 5.4 млн. души) живеят в домакинства, където не могат да си покрият основните разходи за нормален живот, а почти 2.2 милиона (една трета от всички българи) са в домакинства с по-малко от 314 лв на човек, което е официалния праг на бедността, допълват от синдикалното сдружение. Лидерът Пламен Димитров каза, че над 400 000 българи официално работят на минималната заплата от 460 лева.

От "Бертелсман" обръщат внимание, че България е на дъното в класацията за бедността при деца и младежи, но това не се връзва с приличното 14-то място за образоването им и престижното трето място по средства за образователната система като дял от публичните разходи.

През миналата година 82.6% от работещите са завършили поне гимназия и това е подобрение спрямо 2007г. Но от 2008г. почти няма промяна на броя на младите (18-24-годишни), прекратяващи образованието или професионалното си обучение - 13.8% (или 23-о място в класацията).

Анализаторите, работили с данните за България, казват още, че съществува "сериозно разминаване между обучението и реалните нужди на бизнеса, като от училища и университет продължават да излизат много млади хора с професии, които не се търят, и се задълбочава недостигът на инженери и специалисти по информационни технологии".

link kisalt, link kisalt ve para kazan, short and earn money, Link kisaltma sitesi, short link, script indir, warez forum, shell indir, logsuz shell
Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти