Българският бизнес очаква несигурна година без подобрения в публичните разходи
17.12.2018 | 16:40
econ.bg
Българският бизнес очаква несигурна година без подобрения в публичните разходи
Бизнес климатът у нас се е влошил през изминаващата година, каза председателят на БСК Радосвет Радев, позовавайки се на резултати от проведено сред 740 фирми проучване

Българската стопанска камара ще представи годишната си анкета „2018 през погледа на бизнеса“. Камен Колев, заместник-председател на БСК, коментира пред БНР, че в тазгодишното проучване сред фирмите членки доминира усещането за липса на промяна в състоянието или за слаб растеж.

„Всяка трета компания отчита ръст в обемите на производство и на продажбите, но също така се увеличава задлъжнялостта, просрочията в събирането на вземанията. Основен проблем при всички изследвани фирми е недостигът на персонал и преди всичко – тесни специалисти“, посочи той.

За 2019 година цари умерен оптимизъм. 40% от компаниите предвиждат да увеличат заплатите. Повишаването на минималната работна заплата трябва да измести нагоре и всички останали възнаграждения, а в също време продуктивността или производителността на труда също се покачва, но два пъти по-бавно. Голяма част от работодателите изявяват намерение да инвестират в нови технологии през следващата година.

Недостигът на персонал се забелязва и в преработващата промишленост, и в услугите. 

„Човешкият капитал се сви. Има сериозен проблем в намирането на служители. Заплатите растат, но не в резултат на по-висока производителност, на продуктивност, а преди всичко в резултат на дефицита, на отсъствието на работна ръка“, каза в предаването „Преди всички" Камен Колев. 

Икономиката се забавя, износът и инвестициите също, категоричен е Колев.

„Добре са тези фирми, които успяват да реализират износ в областта на добиващата промишленост, металургията. Много добре стоят по отношение на износа машиностроенето, електротехническата промишленост. Расте този дял от износа, който е по високотехнологичен, с по-висока добавена стойност“.

Дефицит на работна ръка изпитват не само българските работодатели. Такъв има в Румъния и в Полша. В Германия имат нужда от около 6 000 000 души допълнителна работна ръка. Парадоксално е, че при нас условията за внос на работна ръка са най-трудни, допълни Колев, според когото режимът трябва да се либерализира.

Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти