Независимая газета: "Турски поток" неизбежно ще стане български
06.08.2018 | 14:40
econ.bg
Независимая газета: "Турски поток" неизбежно ще стане български
Независимая газета: "Турски поток" неизбежно ще стане български

България е готова да приеме втората отсечка на „Турски поток“ и брои дните до момента, когато ще се превърне в един от газовите хъбове на Европа. Страната откри нов участък от транзитния газопровод, който е ориентиран да получава газ от Турция, Азербайджан и Русия. Представителите на Европейската комисия на думи подкрепиха София и нейните планове. Някои от анкетираните от Независимая газета експерти смятат, че Русия не е имала друг вариант, освен да прокара втората отсечка на „Турски поток“ по посока на България. 

България откри в петък новата част от своя газопровод за Турция, който ще й позволи да удължи една от отсечките на „Турски поток“ до своята граница, съобщават местните информационни агенции, цитирайки българския премиер Бойко Борисов. 

Новата тръба е с дължина 20 км и ще увеличи капацитета на Трансбалканския газопровод /по който България получава руски газ от Украйна/ до 15,7 милиарда куб.м. газ годишно от текущите 14 милиарда, уточнява агенция „Прайм“. Сега тези мощности се планира да бъдат използвани в реверсивен режим. 

“Днес ние изградихме тръбопровод, който ще позволи да се използват реверсивните потоци, за да получаваме газ от Турция, Азербайджан и Русия“, заяви Борисов, цитиран от турското издание „Хюриет Дейли Нюз“. 

След провала с „Южен поток“ България кроеше планове за създаването на газов хъб край Варна и „сега в Брюксел ясно дават да се разбере, че имат интерес от създаването на такъв хъб и съответно в изграждането на втора отсечка на „Турски поток“ до територията на България“, съобщава „Дойче Веле“. 

„Европейската комисия напълно подкрепя стремежа на България да обедини доставките на газ“, заяви в интервю за ДВ заместник-председателят на ЕК Марош Шефчович. Това ще съдейства за диверсифицирането на доставките. 

Любопитното е, че на фона на експортните проекти на Русия все повече страни заявяват своите амбиции да станат газови хъбове. Преди всичко става дума за Турция, която вече използва „Турски поток“ като инструмент за шантажиране на Русия. Турските власти започнаха игра с няколко страни -износителки наведнъж. По-конкретно, турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви по-рано огромния интерес от строителството на Трансанадолския газопровод (ТАНАП, TANAP) , който трябва да свърже Азербайджан, Грузия, Турция и Южна Европа. Освен това в Турция полагат „големи усилия, за да може туркменският газ да стане също част от този проект“. След тях Ердоган спомена и за Русия с „Турски поток“. 

В противовес на вече съществуващите и строящи се руски газопроводи в Европа Франция, Испания и Португалия изразиха желание да осигурят диверсификация на енергийните доставки за сметка на втечнения газ, включително и от САЩ. Така че проектите за газови хъбове „никнат“ в Европа като гъби след дъжд. 

Връщайки се към перспективата за втора отсечка на „Турски поток“, ще припомним, че българският обрат наистина се е обсъждал, но окончателни официални решения за момента не са обявени. 

„Русия се нуждае от гаранции, за да вземе решение за изграждането именно през България на втората „транзитна“ отсечка от „Турски поток“ за Европа“, заяви през май руският министър на енергетиката Александър Новак. „Газпром“ обсъжда варианти за маршрут на втората отсечка през България и Сърбия или през Гърция и Италия. „По принцип Русия не се отказва от сътрудничество, готови сме да обсъдим всички тези варианти. За нас е важно всички големи бъдещи инфраструктурни проекти, които са възможни, да бъдат гарантирани от гледна точка на купувачите на природния газ, да отговарят на изискванията на европейското законодателство, да имат гаранции от българското правителство и от ЕК“, уточни Новак. 

След това през юни председателят на УС на „Газпром“ Алексей Милер, като че ли хвърли по-голяма светлина по този повод. „В момента в България, Сърбия и Унгария са взети решения за развитието на националните газотранспортни мрежи... Тези решения са взети в съответствие с действащото европейско енергийно законодателство. По тази причина газът от „Турски поток“ в началото на 2020 г. може да премине през газотранспортната система на България, Сърбия и Унгария“, заяви Милер.  Ключовата дума тук обаче е -  „може“. 

Що се касае до въпроса за възможността за строителството на пряка тръба до България през морето, то Милер отговори на това, че в такъв случай са необходими „твърди, 100-процентни гаранции от Европейската комисия и България“.

Засега на официалният сайт на „Газпром“ в частта за „Турски поток“ не се посочва накъде ще се завърти втората тръба. Изброяват се само  „някои съседни държави“.

Някои анкетирани от „НГ“ („Независимая газета“) експерти смятат, че друг вариант, освен да се присъедини към съществуващата система на България, Русия  не е имала и не би могла да има. „Ако говорим за това, че „Турски поток“ ще се присъедини към тази газотранспортна система на България, която вече съществува, просто в реверсивен режим, то това е неизбежно, - твърди директорът на Института за национална енергетика Сергей Правосудов. - Но ако говорим за това, че трябва да има някакво допълнително трасе, което да достига през морето пряко до България, то засега за това изобщо не става въпрос“.

„Никой, както разбирам не го е признавал официално, но това бе първоначалният неизбежен вариант, според който,  тези газотранспортни мощности, които ще се освободят заради това, че през Украйна ще се пренася по-малко газ, ще бъдат пренасочени към натоварване в реверсивен режим“, добави Правосудов. По думите му, единственото необходимо при такъв вариант е да се построи връзка между България и Сърбия. 

Когато вече има действаща  инфраструктура и към нея трябва да се изградят само някои допълнения е безсмислено да се строи от нулата, паралелно на нея нова тръба, което  е икономически нецелесъобразно, продължава експертът. Освен това Правосудов смята, че такъв вариант не носи и политически рискове.

„Политически рискове за строителството на нови мощности винаги съществуват, но не и за старите“.

Но не всички анкетирани експерти са толкова оптимистично настроени по повод България и плановете й да стане хъб. Ако се разгледат различните варианти за трасета, то България е най-слабото звено, смята членът на президиума на „Подкрепа на Русия“ Ирина Капитанова. И това е именно по политически причини. Експертът напомня за рисковете от рязка промяна на позицията на България при смяна на настроението на Европейския съюз. 

„Преди имаше дилема:  или отиваме в България с неясни перспективи, поради двусмисленото отношение към Русия, или отиваме в Гърция и започваме конкурентна борба с Трансанадолския газопровод от Азербайджан. Сега ситуацията с България малко или много се поизясни“, смята директорът на Института за съвременна икономика Никита Исаев. Изглежда, че българският обрат е печеливш. 

Но експертът уточнява: рисковете за всички европейски проекти е един - „това са антируските санкции и натискът върху Европа от страна на САЩ“. „Президентът на САЩ Доналд Тръмп също се стреми да заеми свое място на европейския газов пазар и прави това много агресивно“, обяснява Исаев. - И ако напрежението нарасне, властите в Европейския съюз може да пожертват интересите на България, заради интересите на Европа“.

Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти