Никой не може да придобие държавни имоти по давност, постанови ВКС
16.02.2018 | 09:20
econ.bg
Никой не може да придобие държавни имоти по давност, постанови ВКС
Това постанови Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в тълкувателно решение

Никой не може да придобие по давност имоти частна държавна или общинска собственост, въпреки че ги е владял от 1 юни 1996 г. до 31 май 2006 г. Това е времето, в което в Закона за собствеността вече нямаше забрана за придобиване на каквато и да било вещ държавна или общинска собственост.

Това постанови Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в тълкувателно решение, информира news.lex.bg

След 2006 година държавата неколкократно налагаше мораторум за спиране на давността за придобиване, като основната причина за това е, че още не е приключил процесът по регистриране и актуване на имотите ?, както и този на общинската собственост.

Последната наложена забрана, записана с промени в закона за собствеността, беше гласувана със закъснение от парламента в средата на януари тази година и е за период от пет години - до 2023 година. Управляващите обещаха, че до 2023 г. ще сложи в ред документите за собствеността на имотите си.

Върховният касационен съд (ВКС) се е занимавал с въпроса, защото до него достига искане за тълкуване от състав на съда с мотив, че има противоречива практика - т.е. дали преди налагането на първия мораториум през 2006 година, ако някой е владял недобросъвестно имоти частна държавна или общинска собственост, може да го придобие по давност.

Казусът, по който е трябвало да се произнесе съставът, който е искал тълкуването, е свързан с придобиването на гарсониера от 40 кв.м в София.

Гражданската колегия обаче приема, че разминаване в практиката не съществува.

Върховните съдии приемат, че няма противоречиви съдебни решения - 31 май 2006 г. е последният ден, с изтичането на който имот частна държавна или общинска собственост, може да се придобие по давност след 10 годишно владение. На тази дата обаче давността е спряна с изменение в Закона за собствеността. Противоречие в съдебната практика има в мотивите по съществото на отделните спорове, което е довело до различен краен резултат. Мотивите обаче не се част от задължителната съдебна практика за постановяване на тълкувателно решение.

Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти