След заседание на Конституционния съд остана възможността работодателите да бавят заплати
16.01.2018 | 16:10
econ.bg
След заседание на Конституционния съд остана възможността работодателите да бавят заплати
Конституционният съд не успя да стигне до решение по искането на омбудсмана Мая Манолова срещу нормата от Кодекса на труда, която позволява на работодател да изплаща 60% от трудовото възнаграждение при затруднения

Конституционният съд (КС) не успя да стигне до решение по искането на омбудсмана Мая Манолова срещу нормата от Кодекса на труда, която позволява на работодател да изплаща 60% от трудовото възнаграждение при затруднения. Според редица юристи текстът противоречи на основния закон. С липсата на решение конституционните съдии на практика отхвърлят искането на Манолова.

Четирима съдии са подкрепили омбудсмана, съобщи в. "Сега". Това са председателят на съда Борис Велчев, Стефка Стоева, Константин Пенчев и Мариана Карагьозова. Двама членове на КС смятат, че искането изобщо не е допустимо - Гроздан Илиев и Георги Ангелов. Шестимата, които са против искането на омбудсмана са - Анастас Анастасов, Кети Маркова, Румен Ненков, Таня Райковска, Филип Димитров и Цанка Цанкова.

"Член 245, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че въпреки добросъвестното изпълнение на трудовите задължения от работника или служителя, работодателят може да му изплаща само 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.

Тази част от законовата норма противоречи на редица конституционни повели. Тя е в разрез с чл. 48, ал. 5 от конституцията, където се предвижда, че "Работниците и служителите имат право на заплащане, съответстващо на извършената работа.", коментира преди година проф. Васил Мръчков пред "Правен свят".

Посочената разпоредба на Кодекса на труда противоречи и на чл. 48, ал. 1 от конституцията, според която гражданите имат право на труд и държавата полага грижи за неговото осъществяване, които включват и пълното му заплащане, добавя проф. Мръчков. И цитира становище на Конституционния съд от 2010 г., според което "правото на труд е безсмислено, ако срещу него не стои насрещно задължение за заплащане на възнаграждение."

В същия чл. 242 на КТ, е предвидено, че "разликата до пълния размер на заплатата може да се иска от работодателя и се изплаща допълнително заедно с лихвата", след като бъде преодоляно затруднението на работодателя.

Сред темите на днешното заседание на КС беше и искането на 62-ма депутати от БСП съдът да се произнесе противоречи ли на Конституцията отказът на парламента да приеме оставката на Делян Добрев. Преди време стана известно, че докато делото е в Конституционния съд, Добрев е оттеглил оставката си от деловодството на парламента.

Днес КС прие оттеглянето на оставката като новопостъпило доказателство. Съдът трябва да реши дали да прекрати делото поради липса на предмет или да се произнесе по принципния въпрос може ли Народното събрание да гласува и отхвърли доброволно подадена оставка на депутат.

Решение по този казус се очаква след седмица.

Конституционните съдии допуснаха за разглеждане по същество искането на Върховния касационен съд за обявяване на противоконституционност на последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс, след които делата за корупция по високите етажи на властта бяха преместени от Софийския градски съд в Специализирания наказателен съд. Промените бяха гласувани през лятото и влязоха в сила през ноември. Докладчик по делото е бившият заместник-председател на ВКС Таня Райковска.

КС допусна за разглеждане по същество и делото, образувано по искане на пленума на Върховния административен съд (ВАС) дали Конституцията ги задължава да разглеждат като първа инстанция делата срещу актове на Министерски съвет и министрите. Според съдиите има неяснота в нормата на основния закон, а това води и до нееднозначното ѝ тълкуване.

Става въпрос за член 125, ал. 2 от Конституцията, според който: "Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона". Докладчик е бившият заместник-председател на ВАС Стефка Стоева.

Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти