22 342 души работят в добивната ни индустрия
18.08.2017 | 13:10
econ.bg
22 342 души работят в добивната ни индустрия
Производителността на труда в сектора е близо 2,5 пъти по-висока от средната, заплатите са с трайна тенденция за увеличаване

Минерално-суровинната индустрия е отрасъл със стратегическо значение за икономиката на България. Тя е в основата на всички други индустрии и важен фактор за икономическата стабилност и енергийна независимост на страната. България заема водеща позиция в европейския добив.

Страната ни е на трето място по добив на мед, на четвърто - на злато и на пето място по добив на лигнитни въглища. Основните суровини, които се добиват в България, са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини, мрамор.

80% от минните дейности в страната се извършват по открит способ.

Общият добив на полезни изкопаеми у нас през 2016 г. достига 97,68 млн. тона, което е намаление с 13,1% (14,77 млн. тона) спрямо предходната година.

Понижение в добива се наблюдава при всички подотрасли. Общото увеличение на приходите от добивната дейност е в размер на 2 581,332 млн. лева за 2016 г. По парични показатели повишение имаме само за подотрасъл „Рудодобив" – с 14,5%.

Запазва се висок добивът, изчислен на глава от населението - по 14 т на човек, по-висок от добивите за последните 10 години, с изключение единствено за 2015 г.

И за 2016 г. се запазва тенденцията на значително доминиране на вноса спрямо износа на минерални ресурси - около 1,8 пъти по отношение на обема. По предварителни данни за 2016 г. продуктите на минерално-суровинната индустрия формират малко под 4,7 млрд. лв., което представлява много висок принос към общия износ на страната в сравнение с другите индустрии.

Разходите за опазване и възстановяване на околната среда са относително постоянни. По-сериозен ръст има през 2013 г., когато общата сума за отрасъла е в размер на над 42 млн. лева, след което следва спад до средното ниво от 2010 г. насам.

Броят на наетите лица в добивната промишленост през 2016 г., по предварителни данни на НСИ, е 22 342 души, което показва сериозен спад в сравнение с предходната 2015 г., когато в бранша на трудов договор са работили 24 617 човека. Това намаление се дължи в сериозна степен на освобождаването на работещи в подотрасъл "Въгледобив" поради фалита на „Мина Черно море" и закриването на рудник „Бабино" на „Въгледобив Бобов дол".

Въпреки намаляването на човешкия ресурс в сектора, произведената продукция на един зает расте, а производителността на труда продължава да е близо 2,5 пъти по-висока от средната за индустриалния сектор.

Средната годишна заплата на наетите в отрасъла през 2016 г. е била 16 527 лева, което е средно увеличение с 2% спрямо 2015 г. За сравнение, средната годишна работна заплата за страната е 11 534 лв., като сектор "Добивна промишленост" е сред икономическите дейности с най-висока брутна работна заплата в България. Най-висока заплата получават работниците и служителите в компаниите, добиващи метални полезни изкопаеми, а най-ниски са тези в подотрасъл „Добив на неметални материали и суровини".

Тенденцията по този показател за отрасъла с трайна тенденция към увеличение.

Това е подотрасълът, които ще продължи да бъде гръбнакът на българската електроенергетика в лицето на модернизиращата се „Мини Марица-изток" ЕАД.

В глобален план подотрасъл „Въгледобив" е подложен на натиск от екологични организации и международни институции. Целите за ограничаване на климатичните промени са постижими само с комплексни мерки, касаещи всички индустрии и държави, а не само някои. Посочването на въгледобива и генерираната по конвенционален начин електроенергия като водеща причина за замърсяване и за повишена заболеваемост е едностранчиво и не отговаря на реалностите. От 2009 г. насам в енергийния комплекс „Марица-изток" трите големите ТЕЦ на лигнитни въглища работят през сероочистващи инсталации с минимум пречистване на SO2 от 94%, техните електрофилтри са с ефективност от минимум 99.98%, като всяка разполага с пречиствателни станции за производствени и битови води.

Минерално-суровинната индустрия на България очаква лекото повишение на цените на основните суровини да продължи и през 2017 г. Започналото в края на 2016 г. колебливо нарастване на цените на световните борси обхваща всички добивани у нас метали – мед, злато, олово, цинк. Прогнозите на анализаторите от БМГК са, че цените на медта ще се движат между 5 и 6 хиляди долара за тон. 

По отношение на златото е възможно покачване над 1200 долара за тройунция. Прогнозата на БМГК в средносрочен план сочи, че нива от 1250 долара за тройунция за 2017 г. са постижими. В дългосрочен план цената на златото ще надмине общоприетите прогнозни нива от 1300 долара за тройунция.

 

По данни на БМГК

link kisalt, link kisalt ve para kazan, short and earn money, Link kisaltma sitesi, short link, script indir, warez forum, shell indir, logsuz shell
Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти