България ще продължи ще поема годишно до около 1 млрд. лв. нов дълг
23.10.2018 | 16:40
econ.bg
България ще продължи ще поема годишно до около 1 млрд. лв. нов дълг
Съотношението лихвени разходи/БВП през целия период 2019 – 2021 г. се запазва в границите под 1%, предвижда Министерството на финансите

През периода 2019 – 2021 г. се предвижда дългово финансиране на бюджета под формата на държавни ценни книжа (ДЦК) да остане в рамките на около 0.8–1 млрд. лв. годишно. Сумата е базирана на размера на падежиращия дълг в обращение (годишно от порядъка на 1.1 млрд. лв. до 1.4 млрд. лв.).

Като основен източник за осигуряване на пазарно ориентирано финансиране през следващите 3 години се очертава вътрешният дългов пазар. В допълнение към финансирането с ДЦК през 2019 – 2021 г. са предвидени усвоявания на средства в размер на около 586.7 млн. лв. по вече договорени държавни заеми. Това е записано в проекта на стратегията за управление на държавния дълг в периода 2019 - 2021 г., оповестена за обществено обсъждане от Министерството на финансите.

В документа е записано, че през идните три години държавният дълг ще намалее незначително, но заради прогнозирания ръст на икономиката като процент от БВП той ще спадне.

По прогнозни данни за периода 2018 – 2021 г. делът на дълга, деноминиран във валути, различни от левове и евро, се очаква да бъде в рамките под 1%. Частта на дълга с плаващи лихви също се предвижда да се запази на ниски нива, варирайки в диапазона между 2% и 4%.

Съотношението лихвени разходи/БВП през целия период 2019 – 2021 г. се запазва в границите под 1%, предвижда Министерството на финансите.

Основните рискове пред прогнозата, които оказват влияние върху публичните финанси и нивото на държавния дълг, се свързват с несигурността за развитието на международната търговия и динамиката на международните цени.

Основните рискове по линия на външната среда са свързани с нестабилната геополитическа обстановка и нарастващия брой протекционистични мерки, въвеждани от отделни държави. Нарушаването на общопризнати икономически споразумения ограничава външната търговия и влияе негативно на инвестиционната активност, като в зависимост от степента на изостреност противопоставянето може да доведе до сериозни последици за определени икономически сектори, региони и/или държави.

В периода 2018 - 2020 г. индикаторът "дял на държавния дълг с остатъчен срок до 1 година в общия размер на държавния дълг в обращение" отбелязва спад от 4.3% до 3.7%, запазвайки се на ниво, което не предполага дълговият портфейл да бъде изложен на сътресения при рефинансиране.

В края на 2021 г. се очаква този показател да достигне ниво 12.6% вследствие на предстоящия през 2022 г. падеж на 7-годишната емисия еврооблигации, пласирана като част от първата транзакция под основаната GMTN програма през март 2015 г. (Глобална средносрочна програма за емитиране на международните капиталови пазари).

Последващо изменение в контекста на предстоящия през 2022 г. падеж се регистрира и при стойността на параметъра среден период до матуритета, която намалява от 6.8 години през 2018 г. до 5.3 години в края на 2021 г.

И в бъдеще следването на подход за поемане на ново дългово финансиране, основно с фиксирани лихвени проценти и рисково неутрални валути, в условията на валутен борд намалява влиянието на пазарните рискове и осигурява по-добра прогнозируемост на разходите за обслужване на дълга, се посочва в проекта.

MD5 CRACKER , SHA1 CRACKER , SHA256 CRACKER ,
Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти