Преглед на икономическите теми в печата, 13 юни
13.06.2018 | 10:10
econ.bg
Преглед на икономическите теми в печата, 13 юни
Най-важното от интернет до момента

"Увеличиха помощта за застраховане на земеделски площи"

Със 700 хил. лева се увеличава бюджетът за 2018 г. по Схемата за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция. Решението е на УС на Държавен фонд "Земеделие" и общата сума, с която ще се подпомогнат стопаните през тази година, нараства от 1,5 млн. лева на 2,2 млн. лв. С допълнително отпуснатите средства повече земеделски стопани ще могат да се възползват от финансовата подкрепа.

Целта е да се насърчат малките и средните предприятия и земеделските стопани, които отглеждат плодове, зеленчуци, етеричномаслени култури и тютюн, доброволно да застраховат селскостопанската си продукция срещу неблагоприятни климатични събития. Помощта се предоставя под формата на плащане на застрахователни премии на земеделски стопани при застраховане на продукцията. Максималният размер на финансирането, което може да получи един земеделски стопанин, е до 65% от стойността на застрахователната премия. Заявления за кандидатстване по схемата ще се приемат до изчерпване на ресурса, но не по-късно от 31 август 2018 г.

в. "Дума"

"75 млн. лв. губи държавата от скрити телевизионни абонати"

На 75 млн. лева възлиза загубата, причинена от факта, че кабелните оператори обявяват по-малък от реалния брой абонати пред държавата и партньорите си. Това показва национално представително проучване на пазара на телевизионни и интернет услуги в България на Ernst&Young. Резултатите бяха представени на конференцията за публично-частно партньорство при закрила на интелектуалната собственост. Данните показват, че 90% от проблема с липсващите абонати произлизат от сегмента с кабелната телевизия, обясни Али Пирзада от Ernst&Young.

За целите на изследването агенцията е ползвала данните от декларираното пред Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) от страна на 50-те топ оператора у нас и онова, което са посочили на уебсайтовете си. Допълнени са и данни от Евростат и Euromonitor.

в. "Дума"

"Борисов нареди хората с увреждания "да му се махат от главата"

Премиерът върна Петков в социалното министерство и го остави сам да се оправя с протестиращите

Премиерът Бойко Борисов върна Бисер Петков като министър в социалното министерство, но го остави да се оправя сам с протестиращите хора с увреждания и засега отхвърля възможността да даде повече пари. Това стана след повсеместен отпор срещу смяната на социалния министър, която вместо да замаже положението, както целеше Борисов, вдигна още повече напрежението. Разочарован, че палатковите лагери не са разтурени в отговор на оставката, премиерът демонстрира пълно пренебрежение и непознаване на казуса, за който твърдеше, че го разплаква от телевизора. И арогантно противопостави исканията на хората с увреждания на пенсионерите, учителите, армията и МВР.

в. "Сега"

"Кабинетът работи по три варианта за бъдещето на "Марица -изток" 1"

Три варианта за решение на въпроса с обезщетението на един от американските тецове - "Марица-изток" 1 ("ЕЙ И ЕС Гълъбово") при евентуално предсрочно прекратяване на договора за преференциални цени са били обсъдени на среща между министъра на енергетиката Теменужка Петкова и шефа на "Марица -изток" 1 Оливие Маркет. Първият от тях предвижда едностранно прекратяване на 15-годишния договор, който изтича през 2026 г. При втория може да се сключи договор за разлика - модел, по който вече ще работят ВЕИ-тата. При него разликата между пазарната цена и фиксираната по договор се поема от фонд "Сигурност", тоест от всички потребители. Третият вариант предвижда цялостно компенсиране на невъзстановяемите разходи. 

в. "Сега"

"Пет оферти са подадени за българската "Пиреос"

"Пет обвързващи оферти са подадени за българското поделение на гръцката Piraeus Bank - Банка Пиреос България, съобщават гръцки медии. Според информацията там до финалната фаза са стигнали три български банки, един фонд за рисков капитал и гръцката Eurobank (собственик в България на Пощенска банка). Гръцкият сайт Capital.gr пише, че след две отлагания в процедурата в петък са подадени обвързващи оферти.

"Капитал" също стигна до пет имена на потенциални участници, които обаче не са потвърдени от по няколко източника всяко (подробности четете в петъчния брой).

Продажбата на деветата по големина банка в България не е изненада и се подготвя от месеци. От известното дотук обаче тя показва, че западноевропейските банки не се интересуват от пазара тук.

Разрастването на собственика на "Пощенска"

В публикациите на гръцките медии се посочва, че това е първият път, в който една гръцка банка (в случая Eurobank) има намерение да изкупи дъщерно поделение на друга гръцка банка (Банка Пиреос) в чужбина, тъй като плановете за преструктуриране на гръцките банки, внесени в Единния надзорен механизъм след приключване на рекапитализацията им през 2015 г., на практика не позволяват изкупуване на дъщерни клонове между гръцките банки.

в. "Капитал"

"Leoni в крайна сметка избра Плевен за новия си завод"

След две години на проучвания и многократни посещения в България германската Leoni в крайна сметка избра Плевен за новия си завод. Групата е най-големият производител в Европа и четвърти в света на електрически системи и окабеляване за автомобили.

Инвестицията в северозападния град ще бъде около 32 млн. евро и ще осигури над 2000 работни места, което се очаква да раздвижи икономиката на региона като цяло. Заводът ще бъде отворен частично до края на тази година, а през 2020 г. ще заработи на пълен капацитет.

Проект за голям клиент

Изграждането на завода ще започне през есента, като половината от предвидената сума ще бъде инвестирана в строителство, а останалата е за машини и оборудване. Решението за инвестицията в предприятието, което ще произвежда окабеляване за автомобилната индустрия, е свързано с проект за един от най-големите клиенти на групата, каза директорът "Заводи" за Европа в Leoni Ралф Зингман, като уточни само че компанията е германска.

в. "Капитал"

"Кока кола дава 0,6% от БВП у нас"

Стопанският ефект от дейността на "Кока-кола", нейните партньори и доставчици за българската икономика е над 500 млн. лв. за година, или 0,6 % от БВП на страната. Той се формира от заплатите, печалбите и данъците, генерирани в цялата стойностна верига на компанията.

Данните са от доклада на „Стюърд Редкуин" за социално-икономическото въздействие на системата на компанията у нас за 2017 г. Те показват още, че добавената стойност, генерирана от системата на Кока-кола в България през 2017 г., възлиза на 101 млн. лв., а ръстът между 2015 и 2017 г. е 9%.

"Всеки 1 лев, изхарчен за напитки на Кока-Кола, води до 0,64 лв. приходи за България", каза Теодора Ненова, старши консултант в „Стюърд Редкуин.

Заетите в производствените предприятия и офисите на петте компании на Кока кола у нас през 2017 г. са 2 300 души. Системата обаче поддържа още 17 500 допълнителни работни места по веригата - от производителите на суровини и съставки, до продавачите на напитки на Кока-Кола в заведения и магазини.

в. "Стандарт"

"С нова наредба от юли: Сиренето в мандрите само от мляко"

Яки санкции въвеждат от Министерството на земеделието и храните за производители, които използват палмово масло. Според новата Наредба за хигиената на храните, която влиза в сила от юли, се забранява ползването на растителни мазнини в производството на сирена, а мандрите, които произвеждат кашкавал, сирене и кисело мляко, трябва да го правят само и единствено от мляко.

Промените предвиждат производителите на мляко и млечни продукти и тези, които ги разфасоват и преопаковат, да не могат да произвеждат, разфасоват и преопаковат имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, в един и същи обект, регистриран по Закона за храните.

Преди години бяха въведени и други рестрикции при производството на млечни продукти, които доведоха до по-голяма култура в храненето на българина, припомнят експерти.

в. "Монитор"

MD5 CRACKER , SHA1 CRACKER , SHA256 CRACKER ,
Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти