Нужно е изграждането на един „защитен пръстен“ около съседите на Гърция – Румъния, България и Сърбия, посочи главният икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Ерик Берглоф, цитиран от телевизия "Си Ен Би Си". Идеята на такава мярка е да се помогне на въпросните страни в случай, че Гърция излезе от еврозоната и се наблюдава силен отлив на банкови капитали.

Най-голямата от трите държави – а именно Румъния, най-вероятно ще може да удържи кризата, въпреки силното присъствие на гръцки банки във финансовия ѝ сектор. Такава прогноза направиха представители на централната банка на страната, както и редица търговски банки по време на годишната среща на ЕБВР в Лондон.

Съществуват и сериозни опасения, че гръцките банки в района няма да успеят да финансират своите филиали. Някои анализатори изразиха не по-слаби притеснения за изтегляне на капитал от страна на гръцките банки.

Берглоф успокои духовете, уверявайки, че вече са „предприети мерки за справяне с последиците от теоретичен деливъридж на банките“.

През 2009 година, когато началните трусове на кризата разлюляха Централна и Източна Европа, западните банки с представителства в района, както и властите на страните се срещнаха във Виена и основаха т.нар. Виенска инициатива.

По силата на споразумението, те се ангажираха да изработят метод на справяне с тежките ефекти от срива на Lehman Brothers в района, като западните институции обещаха да поддържат финансирането на своите източни филиали. Идеята е да бъде предотвратен хаотичният отлив на капитал от региона, въпреки че банките изпитваха и още изпитват остра нужда от капитал и в своите главни щабове.

Въпреки успеха на проекта обаче, дълговата криза в еврозоната наложи нуждата от нова инициатива, озаглавена Виена 2.0. Според постановленията ѝ, западните банки обещават да задържат нивото на кредитиране в страните от района, които получават спасителни субсидии от Международния валутен фонд (МВФ). Към тези страни, логично, се причислява и Румъния.

"Ниво на капиталова адекватност, както и нужните предпазни мерки“.

Това бе отговорът на управителя на румънската централна банка Мугур Исареску, след като бе запитан за мерките, които страната му може да предприеме, за да се предпази от евентуална кризисна вълна, идваща от Гърция.

Планът му е подкрепен от капиталовата адекватност на румънската банкова система, която е над 14%. По думите на местните регулаторни органи, филиалите на гръцките банки в Румъния са доста добре капитализирани. Заместникът на Исареску – Кристиян Попа, също потвърди оптимизма и заяви, че в страната не се наблюдава значим отлив на чуждестранен капитал, както и липсват признаци за изтегляне на депозити от банките.

Попа посочва, че Румъния е в тясно сътрудничество с МВФ относно подобряването на методологиите за стрес тестове на местните банки. Това води до високия резултат на страната, която вече е на челни позиции сред най-напредналите членки на ЕС в сферата на проверките на банковия сектор. По мнението му Гърция все пак ще се закрепи, ще успее да преодолее кризата и ще остане в рамките на евровалутата.

Стивън ван Грьонинген, който е президент на третата по-големина банка в Румъния – местното представителство на Raiffeisen Bank, заяви, че няма никакви притеснения относно евентуално пряко отражение на гръцката криза. Причината е в това, че гръцките банки в Румъния чисто и просто са добре капитализирани. Въпреки негативната картина на пазарите, според предприемача ситуацията все пак остава „управляема“.