В свое есе, което стана популярно в социалните мрежи, Закъри Файнщайн разглежда икономическите ефекти от взривяването на Звездата на смъртта. Въпреки че съм голям привърженик на използването на „Междузвездни войни“ за преподаването на икономика, в анализа си Файнащайн допуска изключително елементарна икономическа грешка, фокусирайки се върху взривяването на Звездата на смъртта.

Всъщност есето започва добре. Файнщайн отбелязва, че „Икономиката и финансите, точно както Оби-Уан Кеноби описва Силата, „се създават от всички живи същества. Тя ни заобикаля и прониква в нас; тя свързва галактиката в едно цяло.“ За съжаление авторът кривва от разглеждането на органичната икономика и преминава към Тъмната стрна на икономическите модели и агрегатни величини, като в конкретния случай разглежда съвкупния галактически продукт (СГП). В есето се посочва, че ще бъдат изхарчени квинтилиони за изграждането на военната станция, правят се прогнози за размера на галактическата банкова сиситема и за размера на спасителната програма, която ще трябва да се създаде, за да се възстанови финансовото доверие след колапса на Империята.

Въпреки че някои от пунктовете, представени в произведението, са интересни, авторът пренебрегва действителния икономически проблем със Звездата на смъртта, а именно, че тя е построена от правителство, целящо извършването на геноцид.

Бих насочил Файнщайн (както и император Палпатин) към брилянтната книга на Хенри Хазлит „Икономиката в един урок“. В нея самият Хазлит посочва: „Изкуството на икономиката се състои в това да виждаме не просто непосредствените, а по-дългосрочните ефекти от всяко действие или политика; то се състои в проследяването на последиците от тази политика не само върху една определена група, а върху всички групи.“

Като просто се фокусира върху това, което се вижда – в случая върху Звездата на смъртта – Файнщайн пропуска да разгледа алтернативната цена за изграждането на бойната станция, на първо място. Например разходите за закупуването на стоманата за построяването на Звездата на смъртта със сигурност ще се равняват на стотици квинтилиона долара. Представете си само броя на услужливите (понякога) дроиди, който можеше да се построи с тази стомана на свободния галактически пазар, ако тя не беше пренасочена към реализирането на диаболичните планове на правителството!

Освен това, макар изтъкнати фенове на научната фантастика като икономиста Пол Кругман може да посочат, че Звездата на смъртта би създала хиляди работни места, Хазлит има готов отговор и срещу този аргумент за построяването на станцията. Използвайки примера с правителството, което строи излишен мост, „за всяко едно работно място, създадено от проекта за построяване на моста, се унищожава едно работно място в някоя друга сфера на частния сектор. Виждаме хората, заети с изграждането на моста. Можем да ги гледаме как работят. Аргументът, че правителството създава заетост, изпъква и започва да изглежда изключително убедително за повечето хора. Но има други неща, които не виждаме, тъй като, уви, те никога не са могли да бъдат осъществени.“

Освен това в есето не се разглежда ефектът, който изграждането на Звездата на смъртта би оказала върху данъчната ставка в галактиката. Както Мъри Ротбард отбелязва в „War, Peace and the State”: “Войните на държавата могат да бъдат водени единствено и само чрез агресия срещу данъкоплатеца.“ Тъй като знаем, че в сътворената от Джордж Лукас галактика съществува еквивалент на Националната агенция по приходите, смятам, че с висока доза увереност можем приемем, че същата агресия върху данъкоплатците е спонсорирала и междузвездните войни.

Всъщност, по-детайлен преглед на икономиката в „Междузвездни войни“ показва, че всички надежди за галактическа хармония идват не от завръщането на джедаите, а от приемането на капитализма. Все пак една същинска свободна пазарна икономика изначално би направила изграждането на Звездата на смъртта невъзможно начинание. Както изтъкнатият икономист Лудвиг фон Мизес посочва в „The Causes of the Economic Cirisis”: “На системата на капиталистическата икономика е присъщо, в крайна сметка, насочването на производствените фактори само към тези употреби, към които потребителите желаят те да бъдат насочени.“

Ако в галактиката свободното предприемачество беше масова практика дали потребителското търсене би довело до създаването на Звездата на смъртта? Нещо повече, дали някой, който няма властта да налага данъци, както това може да бъде извършвано от Империята, би си позволил подобен чудовищен проект? Подобно нещо е много слабо вероятно. Всъщност цялата поредица от събития, която довежда до възхода на Дарт Вейдър и потенциалния избор на Джар Джар Бинкс, бива започната до спор за тежка данъчна ставка!

Може би в „Силата се пробужда“ ще видим принцеса Лея да възкликва: „Помогни ми, Лудвиг фон Мизес. Ти си единствената ми надежда!“ Все пак, ако Лудвиг фон Мизес е достатъчно добър персонаж, за да бъде включен в комикс за Батман, то той е подходящ из за „Междузвездни войни“.

Анализът е публикуван в Института "Лудвиг фон Мизес". Автор: То Бишъп