На фона на ширещия се в момента евроскептицизъм да се наричаш европейски гражданин е по-скоро заемане на защитническа позиция. Европейската дългова криза навреди изключително много на идеята за обединена Европа. Рекордните нива на безработица в Испания, Гърция и Португалия доведоха до чувство на безнадеждност и срив в доверието на обществото към институциите и правителствата. Шовинизмът, който се шири във Великобритания, Холандия и дори в Германия, е признак на разпадане на идеала за единна европейска общност. С всяка изминала година гражданите на страните членки на Европейския съюз (ЕС) имат все по-малко доверие в европейските институции и все по-малко се интересуват от това, кой ще ги представлява там. И това е разбираемо, при положение, че лидерите на ЕС вече пета година не могат да се справят с икономическата криза. В съзнанието на един средностатистически гражданин нещата изглеждат ясни: явно обединена Европа не работи, така че трябва да се оправяме сами!

Къде тук се намира България? Нашата действителност е твърде различна от тази на Западна Европа, като тук включваме икономическо развитие, доходи, свобода на медиите и политически плурализъм. ЕС обаче не включва само страни от категорията на Германия и Франция. Страни членки са още Полша, Унгария, Литва и Румъния. Източноевропейските държави имат своето различно политическо минало и историята на една Желязна завеса, която все още бележи разликата между Запада и Изтока. България, като част от Изтока на ЕС, търпи последствията на това свое минало. Едно от основните конкурентни предимства на нашата икономика все още е евтината работна ръка, което е недопустимо на фона на развитите европейски страни. В тази връзка ние все повече започваме да се превръщаме в европейския Китай и втора ръка европейци. Това обаче не може да продължава дълго време и в дългосрочен план трябва да се промени, за да можем наистина се чувстваме в пълна степен граждани на европейския проект.

Радетелите на Европейския съюз искат обединение в Европа, както икономическо, така и ценностно - с обща европейска идея и принципи. Когато обаче икономическото обединение няма и е налице социално неравенство между държавите членки, то тогава обединението в една европейска общност е далеко.

Гражданин на Европейския съюз?

Какво всъщност значи гражданин на ЕС? Бившият президент на Чехия Вацлав Клаус, известен със своя евроскептицизъм, осъжда "господството" на европейските институции и смята, че те се стремят към изкуствено обединение на континента, което по-скоро ще доведе до икономически спад, а не развитие. Според него загубата на върховенството на националните държави и съответно законите на националните правителства ще създаде неравенство сред страните членки на ЕС, където малките държави и техните граждани няма да бъдат чути. Клаус изтъква, че не може да има термин европейски гражданин при положение, че гражданите на ЕС не гледат единна европейска телевизия, единни европейски вестници или имат едно тълкуване на единната европейска история.

"В момента сме свидетели как група от най-силните икономически и политически страни в света се стремят да се превърнат в нещо като неформален предшественик на едно глобално световно правителство - правителство, напълно откъснато от демократичната легитимност, давана от гражданите", казва икономистът в книгата си "Евроинтеграция без илюзии". Според Вацлав Клаус ние отиваме към "свят без граждани".

Същевременно подобна гледна точка, но друга позиция има германският социолог и философ Юрген Хабермас. Според него изчезването на националната държава и появата на европейско или глобално правителство в никаква степен не означава, че то няма да е легитимно или че неговите граждани ще загубят своите права. Хабермас настоява за правно обвързване на националните икономики и признава, че на ЕС все още липсват компетентностите за необходимото им хармонизиране. Социологът, който също смята, че ЕС е наднационален проект, говори за един "споделен суверенитет" между гражданите на Съюза и народите на страните членки, който ще бъде легитимен.

"И тъй като Съюзът не формира сам някакъв държавен характер, то и гражданите на Съюза не придобиват в строгия смисъл на думата статуса на граждани на държава. И все пак е налице очакването, че от нарастващото взаимно доверие между европейските народи и между гражданите на Съюза ще се развие транснационално разширена, пък макар и в отслабена форма гражданска солидарност", пише Хабермас в  "За конституцията на Европа".

Защитвам тезата, че граждани на Европейския съюз може да има, а това, че ние нямаме общ език или историческо минало не означава, че в бъдеще не може да се постигне едно ценностно обединение, в което всички да се наричаме граждани на ЕС. Общият език и традиции определят границите на националната държава, но Европейският съюз не се стреми да бъде национална държава. Той е наддържавно обединение, което дава равни права на своите граждани независимо от културна принадлежност или език.

На мнение съм, че европейската интеграция и единният европейски пазар само биха помогнали са постигане на икономически растеж и по-нататъшно обединяване от икономическа гледна точка. Разликата в икономиките е видима, но половинчатото обединяване и стартирането на протекционизъм от страна на някои държави само биха влошили положението за Европа. За да се чувстваме всички ние европейци, наистина трябва да започнем да работим повече към съюзяване. В противен случай може да спрем да говорим за европейски гражданин.