Бюджетът е напрегнат, с трудноизпълними приходи, които са завишени със сериозни числа. Очакванията са разходите да бъдат до 9 млрд. лева повече, около 5 млрд. от тях ще отиват за социални цели, 2,5 млрд. лева – за пенсии, 1,2 млрд. лева – за хора с увреждания. Здравните плащания ще бъдат с над 1 млрд. лева повече“.

Това коментира Пламен Димитров, президент на КНСБ, по БТВ.

„375 млн. лева са сложени в централния бюджет, за да се дават към заплатите, които са най-зле – това не е политика по доходите“, посочи още той.

„Основната причина да не подкрепим държавният бюджет, е макрорамката. Приходите са не само напрегнати, но и трудноизпълними. Това е заради високите прогнози за ръст на българската икономика през следващата година и заради високата прогноза за инфлация“, коментира Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ.

Според него, ако приходите не бъдат изпълнени, има риск от бюджетен дефицит. Той посочи още, че не са предвидени реформи и политики, които да задвижат българската икономика.

Иванов смята, че трябва да се направят реформи в държавната администрация и оптимизации в министерства и ведомства, защото има такива с дублиращи функции и разширен щат. Такива оптимизации обаче не са планирани. Индексирани са просто разходите за издръжка с инфлацията.

„За първи път тази година ръстът на минималната работна заплата е двуцифрено число, но първата му цифра е двойка. Тя расте с близко 20%. Начинът, по който е определена обаче, за нас е неправилен. Тя е фиксирана на 50% от средната работна заплата. Средната работна заплата обобщава пазарът на труда, но тя е различна в различните сектори, а някои са много по-високо платени“, коментира Добрин Иванов.