Съгласно европейското законодателство потребителите на бързи кредити ще дължат само главница, когато годишният процент на разходите (ГПР) и общата дължима сума по кредита не е коректно посочена в договора, съобщиха от асоциация „Активни потребители“.

През месец март Съдът на Европейския съюз (СЕС) излезе с Решение по дело срещу фирма за бързи кредити, по запитване на Софийски районен съд.

В договора за потребителски кредит често се включват допълнителни услуги, които обаче не са отразени коректно в общата сума, дължима от потребителя.

СЕС дава отговор кои допълнителни услуги трябва да бъдат включени в общата дължима сума от потребителя и да бъдат включени в ГПР. Съдът също дава разяснение какво се случва, ако посоченият ГПР в договора се разминава с реалния – отново се дължи само главницата!

В конкретния случай такива са:

– приоритет при разглеждане на искане за отпускане на кредит и предоставяне на сумата;

– отлагане на изплащането на месечни вноски;

– намаляване на размера на месечни вноски.

Но в практиката можем да открием много подобни допълнителни услуги на различни дружества като:

– Такси за разглеждане на искане за кредит;

– Такси за бързо одобрение (приоритет);

– Такси за гарант (поръчител);

– Такса за оценка на кредитоспособността;

– Такси при забава на плащане (напр. за изпращане на уведомления, посещения на адрес и т.н.);

– Такси за банкови гаранции.

Oбщите разходи по кредита за потребителя обхващат всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. 

Съгласно тази разпоредба посочените разходи включват и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Ето защо, СЕС отсъди, че когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително условие за получаването на съответния кредит или представлява така формулирана клауза, която е предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, те трябва да се включат в общите разходи по кредита.

Ако това не се направи, съгласно нашето законодателство, потребителят дължи само толкова колкото е получил – т.е. главницата.

Според СЕС и българската съдебна практика, ако ГПР не е коректно посочен, то се приравнява на липсващ такъв, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен и потребителят дължи само чистата стойност – т.е. главницата.