Всеки втори у нас очаква Росен Плевнелиев да бъде добър президент. Това сочат данните от редовното национално представително проучване, известно като Политически и икономически индекс на ББСС Галъп интернешънъл. Изследването е проведено в края на януари и началото на февруари, национално представително е и обхваща 1002 избиратели чрез пряко интервю по домовете.

Доверието към личността на Плевнелиев продължава да расте и вече е над 50%. По този начин той се нарежда близо след еврокомисаря Кристалина Георгиева. Доверието в институцията на президента също показва тенденция на постепенно увеличение в последните месеци. Ако през пролетта и лятото на 2011 г. то се е движило на нива от 35-37%, то с изборите плавно се повишава до дялове, близки до 50%.

Доверието към победителя се пренася и върху институцията. Първите месеци на мандата са времето, в което постепенно общественото мнение припознава новата фигура на "Дондуков” 2 и амортизираното за пет години доверие към институцията започва да расте. Думата си казва и т.нар. "ефект на победителя", когато симпатиите следват успелия кандидат-президент.    

От особена важност обаче е спецификата на текущата политическа ситуация, изборните резултати, наличието на ярка опозиционна алтернатива и политически противници на текущия президент, степента на политизация на обществото, неговата поляризация и т.н. Това става ясно от информация ната на ББСС Галъп интернешънъл.

Така например в драматичната зима на 1996-97 г. с избора на Петър Стоянов президентската институция само за половин година повишава доверието към себе си от 18% до през есента на 1996 г. до 85% през пролетта на 1997 г. През този период е отчетен и абсолютният максимум в доверието към институцията за цели 20 години ежемесечни проучвания. Там е и "таванът” за Стоянов, последван от стъпаловидно спадане на доверието. Това постепенното "износване” на доверието е обща черта на властта – същото важи и за правителствата, за министър-председателите, за другите двама досегашни президенти в най-новата ни история и т.н.

При Първанов например институцията утвърждава доверието в себе си чак до лятото на 2005-а, когато е достигнат максимумът от 70%. Тогава започва плавен спад, който е само временно спрян от преизбирането на Първанов. През пролетта на 2008-а недоверието към институцията "застига" доверието, а от есента на 2010 г. до края на мандата на Първанов недоверието вече е повече. Това става ясно още от информацията на ББСС Галъп интернешънъл.