Европейската комисия представи стратегия, която да допринесе за запазване на импулса на глобалните усилия за овладяване на изменението на климата. В приетото Съобщение на Европейската комисия се предлага ЕС бързо да започне да прилага Копенхагенската спогодба от декември миналата година, по-специално финансовата помощ за „бърз старт" на развиващи се страни. Успоредно с това, ЕС следва да продължи да настоява за постигането на солидно и правно обвързващо глобално споразумение, чрез което всички страни да се включат в дейностите за овладяване на изменението на климата.
За тази цел ще е необходимо Копенхагенската спогодба да бъде интегрирана в преговорите в рамките на ООН и да се работи за преодоляване на слабостите на Протокола от Киото. Активното въздействие от страна на ЕС ще представлява ключ към постигането на подкрепа за преговорния процес в рамките на ООН и Комисията ще предприеме това усилие, в тясно взаимодействие със Съвета и с подкрепата на Европейския парламент.
Пътна карта за преговори
В Съобщението се прави предложение за пътна карта за преговорния процес в рамките на ООН, който ще бъде подновен през април. Необходимо е политическите насоки на Копенхагенската спогодба - която официално не бе приета като решение на ООН - да бъдат интегрирани в преговорните текстове на ООН, съдържащи основата на бъдещото глобално споразумение за климата. ЕС има готовност за постигането на правно обвързващо глобално споразумение на конференцията на ООН по въпросите на климата, която ще се проведе в Канкун, Мексико, в края на настоящата година, но Комисията отчита факта, че различията между някои страни могат да доведат до отлагане за 2011 г. на постигането на споразумение. ЕС има готовност, но възможно е светът все още да не е готов за това, ето защо следва да се прилага подход на постепенните стъпки.
Копенхагенската спогодба
Копенхагенската спогодба представлява стъпка напред към постигане на целта на ЕС за глобално правно обвързващо споразумение в областта на климата, което да влезе в сила от 2103 г., след изтичането на първия период на поети задължения по Протокола от Киото. В Спогодбата е възприета ключовата цел на ЕС за ограничаване на глобалното затопляне в рамките на 2 ºC над температурата от прединдустриалния период, с оглед да се избегнат най-лошите последици от изменението на климата.
Досега в рамките на Спогодбата са включени цели или дейности в областта на емисиите от индустриализирани и развиващи се страни, генериращи общо над 80 % от глобалните емисии на парникови газове. Това показва решимостта на мнозинството от нациите да засилят своята дейност срещу изменението на климата.
Екологична принципност
Необходимо е при международните преговори да бъде постигната висока степен на екологична п ринципност, която да доведе до реално ограничаване на глобалното затопляне в рамките на 2 °C. Протоколът от Киото продължава да бъде основният градивен елемент в съответната процедура на ООН, но трябва да се работи за преодоляване на теснотата на неговия обхват само върху ограничен брой страни, както и на неговите сериозни слабости. Ако бъде дадена възможност да продължат да съществуват тези слабости, във връзка с правилата за отчитане на емисиите от горското стопанство и с операциите по неизползваните права за емисии от периода 2008-2012 г., би се породил риск настоящите декларирани намаления на емисиите от индустриализираните страни да бъдат сведени почти до нула.
Водеща роля на ЕС
Комисията е убедена, че ЕС трябва да прояви водеща роля, като предприеме реални действия за превръщането си в най-климатосъобразният регион в света, в рамките на предложената на 3 март тази година Стратегия „Европа 2020". ЕС пое ангажимент да постигне до 2020 г. намаление на емисиите с 20 % спрямо съответните количества от 1990 г., като размерът на това намаление може да бъде променен на 30 %, ако и други големи икономики се съгласят да поемат своя дял от глобалните усилия в тази насока. В периода преди юнската сесия на Европейския съвет, Комисията ще подготви анализ за това какви практически политики биха били необходими за постигането на намаление на емисиите с 30 %. Впоследствие, Комисията ще очертае пътя за преход към нисковъглеродна икономика на ЕС в периода до 2050 г. В съответствие със Стратегията на ЕС за периода до 2020 г., целта е да бъдат предложени интелигентни решения, които да са ползотворни не само във връзка с изменението на климата, но също и за подобряване на енергийната сигурност и създаване на работни места.
Предоставяне на финансиране за „бърз старт"
Комисията предлага ЕС да започне да прилага Копенхагенската спогодба. Бързото изпълнение на ангажимента на ЕС да предостави 2,4 милиарда евро годишно през периода 2010-2012 г. в рамките на финансова помощ за „бърз старт" на развиващи се страни е от съществено значение за демонстриране на сериозността на ЕС и за укрепване на капацитета на получаващите помощта страни да противодействат на изменението на климата. Комисията е готова да съдейства за добрата координация на предоставянето на помощта на ЕС.
Развитие на пазарите за намаление на емисии
В Съобщението се подчертава, че ЕС следва да продължи да работи за напредък в развитието на международния пазар за намаление на емисии, който има съществено значение като двигател за инвестициите в нисковъглеродни проекти и за стопански изгодно намаляване на глобалните емисии. Също така, пазарът за намаление на емисии може да генерира значителни финансови потоци към развиващите се страни.
Увеличаване на въздействието
Необходимо е ЕС да увеличи обхвата на своето въздействие, за да се изгради увереност във възможното постигане на глобално споразумение и да се проучат конкретни практически ориентирани решения, които биха могли да бъдат взети в Канкун. Комисията ще работи по това въздействие в тясно сътрудничество със Съвета и Председателството, и би насърчила и съдействала на Европейския парламент да встъпи в пълноценни контакти с парламентаристи от ключови партньорски страни.
