Изоставаме с десетилетия спрямо системите в Западна Европа". Tова е един от изводите на Станимир Хасърджиев, директор на Националната пациентска организация по повод въвеждането на електронни рецепти за антибиотици и лекарства срещу диабет от 16 октомври. То предизвика спорове между лекари и фармацевти за начина на работа, а пациенти се оплакват от невъзможност да получат нужните лекарства. Пред Би Ти Ви Хасърджиев добави, че България се е забавила много с въвеждането на е-рецептите и затова сега е толкова трудно.

Редица страни от Европейския съюз са развили системите си, въпреки липса на европейска директива за задължително издаване на електронна рецепта. Директива за правата на пациентите от 2011 г. обаче дава право на всеки европейски гражданин да си купи лекарствата в друга държава от ЕС, като му се прехвърли електронната рецепта.

Така, някои държави от ЕС вече са въвели оперативно съвместими системи за електронни рецепти. Например електронните рецепти, издадени във Финландия, могат да се използват в Хърватия, Естония и Португалия, без да е необходимо копие на хартиен носител. Трансграничната електронна рецепта дебютира през 2019 г. първо чрез възможността лекарства в аптеки в Естония да бъдат купувани с финландска рецепта. И в двете страни електронните рецепти са въведени през 2010 г., а във Финландия от 2017 г. е единственият начин за изписване на лекарства. Проучване сред фармацевти от двете страни сочи, че според тях електронните рецепти са подобрили достъпа до лекарства, въпреки докладвани грешки в рецептите и технически проблеми на системата.

В Германия изтича 3-месечният тестови период, като там електронният документ е въведен за всички лекарствени средства, заяви пред "Нова телевизия" ръководителят на лаборатория по инфекции на мозъка в Берн д-р Аспарух Илиев. "Държавните здравни каси, които са най-големият застраховател в Германия, изписват най-евтините генерици и по този начин се пестят пари", допълни медикът. "Швейцария все още използва хартиени рецепти, но те се сканират и дигитализират", подчерта д-р Илиев. Документите там се съхраняват в архив.

От Европейския съюз препоръчват при издадена електронна рецепта, пациентът да поиска хартиено копие, ако възнамерява да използва рецептата в друга страна от ЕС, тъй като електронната рецепта може да е недостъпна извън съответната страна.

По-отдавна въведената възможност лекарства да бъдат купени с хартиена рецепта в друга държава-членка се оказва недостатъчно ефективна. В доклад, публикуван през 2012 г. е отчетено, че трансграничните хартиени рецепти са между 0.02% и 0.04% от всички рецепти, отпускани в ЕС. Докладът също така казва, че около 55% от предоставените чуждестранни хартиени рецепти не са били отпуснати веднага.

Проучване, публикувано от здравния институт на САЩ констатира, че преходът от хартиени рецепти към електронни рецепти прави отпускането по-безопасно, по-ефективно и по-рентабилно. Допитване сред финландски фармацевти, показва, че електронните рецепти имат положителен ефект върху намаляването на броя на фалшифицираните рецепти и грешките при отпускане и подобряват управлението на лекарствата на пациентите. По подобен начин проучване, проведено в Швеция, показа, че мнозинството от фармацевтите намират електронните рецепти за безопасни и полезни за пациентите и рентабилни за аптеката. Обратно, ако системата за електронни рецепти не е с високо качество и е лошо внедрена, електронните рецепти могат да намалят ефективността на работа както на фармацевтите, така и на лекарите, да застрашат безопасността на пациентите и да увеличат разходите за здравеопазване.

Една от причините за въвеждане на електронната рецепта за антибиотици, по думите на здравния министър Христо Хинков, е опит да се избегне антимикробната резистентност, предвид широката употреба на антибиотици от българите. Седмичникът "Капитал" припомня, че България е една от европейските държави, в която се консумират най-много антибиотици на глава от населението - с почти 50% над средното за ЕС и три пъти повече отколкото например в Австрия.

През юни Европейската комисия отправи препоръка за засилване на действията на ЕС срещу антимикробната резистентност.

За 2030 г. са определени няколко цели на ЕС, разработени съвместно с Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC):

• намаляване с 20 % на общата употреба на антибиотици при хората;

• най-малко 65 % от общата консумация на антибиотици при хората следва да бъде ефективна (използване на правилния антибиотик);

• намаляване на инфекциите, причинени от три ключови резистентни към антибиотици бактерии, което ще се прилага главно за болниците.

В позиция пациентски организации "Заедно с теб" настояват спешно да се преразгледа решението на Министерството на здравеопазването и да се издават освен електронни и хартиени рецепти докато се изчистят всички проблеми.

"Въвеждането на електронни рецепти за антибиотици и лекарства за диабет от 16 октомври 2023 г. внесе хаос както сред лекарите, които издават рецептите, така и сред пациентите, които спешно се нуждаят от лекарствата", посочват организациите.

Добавят, че пациенти остават без антибиотично лечение защото системата не работи.

"Причините са хаос с кодове на лекарства и амбулаторни листове, сривове в компютърната система, липса на софтуер или актуализиран такъв при лекарите, които издават електронна рецепта, а оттам и невъзможност на пациентите да закупят необходимите им лекарства за лечение", пишат от организацията.

Според директора на Националната пациентска организация Хасърджиев в други страни се правят тестове на системата, докато у нас тя е въведена "ударно - за една нощ".

"Желателно е да се разработят потребителски интерфейси, които да са удобни и лесни за използване както от пациентите, така и от лекарите и фармацевтите. Тук от бързане се допускат грешки и накрая ефектът се превръща в дефект", смята той.

Хасърджиев казва още, че в това да има едновременно е-рецепти и хартиени има смисъл само в хода на преминаването от едните към другите. Такъв етап е трябвало да има, но той е прескочен, смята още той.

"Ако системата не може да покрие нуждите на пациентите, възможно е държавата да даде заден ход, макар да не ми се иска да се стига до там", казва Хасърджиев.