„Ние не живеем, ние преживяваме“, твърди 64-годишният Аурелио Боки, охранител в северния италиански град Падуа, който получава чисто 3,96 евро на час в един от последните „бастиони“ в Европа, които устояват на въвеждането на минимална заплата, съобщи Франс прес.

След като си плати месечния наем от 610 евро, му остават 260 евро, с които да изкара месеца. „Не пилея пари, не пия, не пуша и икономисвам от всичко“, разказва той. Мечтата му? Да си купи мотоциклет, с който да обикаля света, но цената му е твърде висока.

За да сложи край на тези определяни като мизерни заплати лявоцентристката опозиция провежда кампания за минимален доход от 9 евро бруто на час, с което поставя в доста неловко положение коалиционното правителство на премиерката Джоржа Мелони.

Опозицията, която се е обединила (или почти обединила) по темата е внесла законопроект, насочен към установяване на този законов праг, който доведе до бурни дебати в парламента между пледиращите за „достойна заплата“ и мнозинството, което се опасява от прекомерното държавно подпомагане.

Мелони, яростно съпротивляваща се срещу минималната заплата, която според нея не е нищо друго освен „лозунг, който крие риск от проблеми“, възнамерява да отложи във времето вземането на решение по този въпрос.

Правителството прекъсна дебата на днешното си заседание и отложи гласуването в парламента в началото на октомври.

Според социологическите проучвания 70 на сто от италианците, сред които и избирателите на Мелони, подкрепят установяването на минимална заплата.

Италия е сред последните пет страни в ЕС наред с Финландия, Швеция, Дания и Австрия, в които доходите се договарят единствено чрез колективно договаряне между работодателските организации и синдикати.

Директива на ЕС, влязла в сила от ноември 2022 г., определя правилата за минималната заплата, без обаче да задължава страните, които не желаят да приемат тази система, да го направят.

„Ние не се нуждаем от минимален доход в Италия, не сме Съветския съюз, в който всички имаха еднакви заплати“, каза Антонио Таяни , външен министър и лидер на „Форца Италия“, който е член на управляващата коалиция и външен министър.

Подобно на Джорджа Мелони той предлага да се разшири обхвата на колективните трудови договори за около 20 на сто от служителите, които не са включени в съществуващите около 1000 действащи колективни споразумения.

Според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Италия е единствената страна, в която реалните заплати (като не се отчита инфлацията), са намалели между 1990 и 2020 г. (-2,9 на сто). Средната годишна брутна заплата е 28 781 евро и е под средната за ЕС.

На какво се дължи тази устойчивост на минималната заплата?

„Малките и средни предприятия са навсякъде в Италия и за тях гъвкавостта по отношение на работата и заплатите е много важна“, каза пред АФП Давидe Бенаси, професор по социология в университета Милано-Бикока.

„Синдикатите са по-малко представени при тях, отколкото в големите компании, където колективните договори гарантират адекватна заплата“, добави той.