Четвъртият търговски ден на Шанхайската фондова борса се превърна в най-краткия за 25-годишната ѝ история, след като търговията беше преустановена по-малко от половин час след началото на търговския ден, предаде Wall Street Journal. Така автоматичните механизми за спиране на работата на борсата при твърде висока волатилност бяха задействани за втори път от началото на седмицата, след като в понеделник първоначален срив на индексите с 5% доведе първо до преустановяване на търговията за 5 минути, а след като тя беше подновена борсата се срина с още 2%, което задейства механизмите още през първия търговски ден от годината.

В четвъртък търговията беше преустановена, след като съставният индекс на Шанхайската фондова борса CSI 300 се срина с още 7,3%, достигайки 3125,00 пункта, спрямо 3731,005 пункта през последния ден на 2015 г.

Причината за втория пореден драстичен спад на борсата беше обезценяването на китайския юан от страна на Народната банка на Китай. В четвъртък официалният курс на местната валута спрямо щатския долар е намалена с 0,5% на дневна база до 6,5646 юана за един долар – най-ниската цена на китайската валута от март 2011 г. Същевременно поевтиняването на валутата с половин процент се превърна в най-силния ѝ дневен спад от месец август насам, когато централната банка на страната я обезцени с 2%, което също доведе до срив на борсите.

„Сривът на цените на акциите в най-голяма степен беше причинен от очакванията, че юанът ще поевтинее още повече, което породи притеснения за икономическото състояние на страната“, коментира старшият анализатор от Shenyin Wanguo Securities Киан Кимин, цитиран от Wall Street Journal. Очакванията на анализаторите се оказваха правилни, тъй като след преустановяването на търговията на фондовата борса в страната юанът загуби още 0,1% до 6,5928 юана за долар. Поевтиняването на юана достигна същата величина и в сряда, когато китайската валута също загуби около 0,6% от стойността си.

Въпреки отливът на капитали от страната, спадът на стойността на местната валута породи опасения, че Китай продължава „бойните действия“ във валутната война със заобикалящите я икономики. Веднага след поевтиняването на юана, австралийският долар, който се разглежда от инвеститорите като ликвидно прокси на юана, поевтиня с 0,5 цента спрямо щатския долар. Същевременно обезценяването на юана достигна 3,5% спрямо японската йена и 0,8% в сравнение с еврото.

Освен многото проблеми на китайската икономика, включващи спад на растежа и срив на индустриалното производство, инвеститорите отбелязват, че се наблюдава обезпокоителната тенденция на намаляване на валутните резерви на страната, които представляват вторите по големи валутни резерви в света. Само през ноември те са били редуцирани с 86,2 милиарда долара, достигайки до 3,44 трилиона долара – най-ниското им ниво от февруари 2013 г. Това е третият най-голям месечен спад на валутните резерви на Китай в историята на страната.