Докладът Здравето накратко: Европа (2018) на Европейската комисия и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показва, че стабилното досега увеличаване на продължителността на живота е забавило темпа си и че продължават да се наблюдават големи различия както в самите държави, така и между тях, като изоставането е особено ясно изразено при хората с по-ниско образование.

Този доклад се основава на сравнителни анализи на здравословното състояние на гражданите на ЕС и ефективността на здравните системи на 28-те държави — членки на ЕС, пет държави кандидатки и три държави от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ).

"Макар средната продължителност на живота в ЕС да е сред най-големите в света ние не бива да почиваме на лаврите си. Животът на много хора може да бъде спасен чрез активизиране на усилията ни за насърчаване на здравословен начин на живот и справяне с рискови фактори като тютюнопушенето или липсата на физическа активност", каза Витянис Андрюкайтис, еврокомисар по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните.

"Неприемливо е всяка година в ЕС над 1.2 милиона хора да губят преждевременно живота си. Това може да бъде избегнато чрез подобряване на профилактиката на заболяванията и чрез по-ефективни здравни грижи", допълни той.

В доклада се призовава за подобряване на психичното здраве и за превенцията на психични заболявания, които имат не само социално отражение, но според извършените за тях оценки възлизат на над 4% от БВП в ЕС. В него също така се призовава за справяне с рискови фактори като тютюнопушене, консумация на алкохол и затлъстяване, намаляване на случаите на преждевременна смъртност, осигуряване на универсален достъп до здравно обслужване и укрепване на устойчивостта на здравните системи.

Изводите

- До неотдавна продължителността на живота в държавите от ЕС се увеличаваше бързо и с постоянен темп. От 2011 г. насам обаче този темп отбелязва осезаемо забавяне. Освен това продължават да се отчитат големи различия в очакваната продължителност на живота не само по пол, но и по социално-икономическо положение. Например като цяло в ЕС 30-годишните мъже с по-ниско образование се очаква да живеят около 8 години по-малко отколкото мъжете с висше образование.

- По данни от различни държави до 20% от разходите за здравеопазване биха могли да се пренасочат и да бъдат оползотворени по-добре. С помощта на прийоми от различни политики би могло да се оптимизират разходите, като се осигури добро съотношение между качеството и цената, например при подбора и покритието или обществените поръчки и ценообразуването за фармацевтични продукти чрез оценката на здравните технологии.

- През 2015 г. над 84 хил. души в Европа са починали поради проблеми с психичното здраве. Общо разходите, свързани с проблеми с психичното здраве, се очаква да възлязат на над 600 млрд. евро годишно.

- Почти 40% от юношите посочват, че през изминалия месец са имали поне едно т. нар. запойно пиене. Макар че политиката за контрол на алкохола е довела до понижаване на общото потребление на алкохол в няколко държави в ЕС, прекомерната употреба на алкохол сред подрастващите и възрастните остава съществен проблем за общественото здраве.

- Пет пъти по-вероятно е домакинствата с ниски доходи да посочат, че са налице неудовлетворени потребности от здравно обслужване отколкото домакинствата с високи доходи.