България чества Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден българите прославят делото на Светите равноапостоли братята Кирил и Методий. 

През 855 година те създават глаголицата - славянската азбука. От 862 г. те се заели да популяризират християнството на славянски език. По време на най-значимата си мисия - Моравската, солунските просветители обучават голям брой ученици. Сред тях са Климент, Сава, Горазд, Ангеларий и Наум.

24 май - Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, е празникът, който се чества от най-дълго време в историята ни - 164 години.

Денят e бил отбелязван като църковен празник още през XI век, а като всенароден Ден на просветата е честван за първи път през 1851 г. в град Пловдив. Тогава в епархийското училище "Св. Св. Кирил и Методий" по инициатива на Найден Геров се организира празник и ученическо шествие. 

Инициативата на пловдивските учители е подета и в други градове през 60-те години на ХІХ в. 11 май по стар стил и 24 май по нов стил постепенно се превръща в общобългарски празник на просветата. Сведения за честването на този ден като празник на българската просвета има още през XII век. Двамата братя са канонизирани за светци още с идването на техните ученици в България през 886 г.

Празникът се чества и в редица европейски градове, а официална българска държавна делегация посещава Ватикана, където отдава почит на гроба на свети Кирил в църквата "Сан Клементе" в Рим.

На паметта и делото на първоучителите светите братя Кирил и Методий са издигнати десетки паметници в различни европейски държави.

Днес на кирилица пишат не само българите, но и сърбите, черногорците, руснаците, украинците, белорусите, а също и монголците - общо около 200 милиона души.