5 скъпоценни камъка, които са по-редки от диамантите

11.12.2012 | 12:40
по статията работи: Александър Димитров
Някои от тях флуоресцират на ултравиолетови лъчи, други би трябвало да са зелени, но всъщност са червени
5 скъпоценни камъка, които са по-редки от диамантите
Снимка: Thinkstock/Guliver

Диамантът е станал нарицателно за богатство и изящност при скъпоценните камъни. Скъп и условно казано рядък (все пак съществуват диамантени мини), той все пак отстъпва на други, още по-редки скъпоценни камъни.

Но кои точно са те?

Сред тях преспокойно се нарежда грандидиеритът (на снимката долу).

Синьо-зеленият минерал може да бъде намерен почти само в Мадагаскар, макар че първият (и засега единствен засега) чист представител е намерен в Шри Ланка. Като александрита и танзинита, той е плеохроичен (дву-или трицветен) и пречупва сини, бели и зелени цветове.


Грандидиерит. Снимка: Wikimedia.org

Мусгравитът е друг претендент за рядкост. За пръв път открит през 1967 година в Южна Австралия, той е в ограничена количества наличен и в Гренландия, отново в Мадагаскар и на ледения континент Антарктика. Първият достатъчно голям и чист камък от този вид, който да може да бъде ошлайфан, не е бил документиран преди 1993 година. Към 2005 година само осем такива мусгравити са налични из целия свят.


Мусгравит. Снимка: Musgravite.com

Предполагаемо думата "изумруд" веднага предизвиква у вас асоциации със зеления цвят. Друго е положението обаче с червения изумруд, или биксбит (на снимката долу). За пръв път той е описан през 1904 година и макар да е близък на химическо ниво до аквамарина и изумруда, то той е значително по-рядък и от двата камъка.


Биксбит. Снимка: Wikimedia.org

Рядкото богатство се намира в части от щата Юта и щата Ню Мексико. Търговците понякога се изхитряват да продават рубини, които си приличат с червения изумруд. Същевременно обаче биксбитът е приблизително 8 хиляди пъти по-рядък от тях – а да не забравяме, че рубинът също е един изключително обичан и ценен скъпоценен камък.

Еремеевитът не само притежава странно име, но се отличава и с рядкост и скъпоценност. За пръв път камъкът е открит в Сибир в края на XIX век. Оттогава добивът му се осъществява в изключително малки количества на територията на Намибия. Най-големият еремеевит тежи 12 грама, или почти 60 карата.


Еремеевит със син цвят. Снимка: Wikimedia.org

Бенитоитът (на снимката долу) несъмнено е странен скъпоценен камък. С яркия си син цвят, той е открит – както сочи името му, покрай реката Сан Бенито в Калифорния. Според някои източници бенитоит е намерен в ограничено количество и в Япония и Арканзас, но без да притежава качествата на скъпоценен камък.

Едно от най-интересните свойства на бенитоита е това как изглежда, осветен от ултравиолетови лъчи. В такъв случай той флуоресцира с искрящ син цвят, напомняйки светещ син тебешир. И още по-интересното – въпреки че химическият му състав е знаен от десетилетия, все още не е ясно откъде идват неговите флуоресцентни свойства и брилянтен цвят.


Бенитоит, осветен от ултравиолетови лъчи. Снимка: Wikimedia.org


Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!

Оцени статията:
4.50/13
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
ММС Инк. ЕООД Официален дистрибутор на Daikin-Япония. Лидер в производството на климатична техника.
Венто - К ООД Проектиране, изграждане, монтаж и продажба на вентилационни и климатични системи.
Интерлийз ЕАД Лизинг на оборудване, транспорни средства, леки автомобили и др.
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Зимна приказка
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
Когато разбрали, че бързият влак от София до Бургас пътува 8 часа, китайците били истински впечатлени от размерите на България...
На този ден 07.05   558 г. – куполът на катедралата Света София в Константинопол се срутва. Тогавашният император Юстиниан I нарежда реконстукция. 1099 г. – Кръстоносците достигат...