Диамантът е станал нарицателно за богатство и изящност при скъпоценните камъни. Скъп и условно казано рядък (все пак съществуват диамантени мини), той все пак отстъпва на други, още по-редки скъпоценни камъни.

Но кои точно са те?

Сред тях преспокойно се нарежда грандидиеритът (на снимката долу).

Синьо-зеленият минерал може да бъде намерен почти само в Мадагаскар, макар че първият (и засега единствен засега) чист представител е намерен в Шри Ланка. Като александрита и танзинита, той е плеохроичен (дву-или трицветен) и пречупва сини, бели и зелени цветове.

Грандидиерит. Снимка: Wikimedia.org

Мусгравитът е друг претендент за рядкост. За пръв път открит през 1967 година в Южна Австралия, той е в ограничена количества наличен и в Гренландия, отново в Мадагаскар и на ледения континент Антарктика. Първият достатъчно голям и чист камък от този вид, който да може да бъде ошлайфан, не е бил документиран преди 1993 година. Към 2005 година само осем такива мусгравити са налични из целия свят.

Мусгравит. Снимка: Musgravite.com

Предполагаемо думата "изумруд" веднага предизвиква у вас асоциации със зеления цвят. Друго е положението обаче с червения изумруд, или биксбит (на снимката долу). За пръв път той е описан през 1904 година и макар да е близък на химическо ниво до аквамарина и изумруда, то той е значително по-рядък и от двата камъка.

Биксбит. Снимка: Wikimedia.org

Рядкото богатство се намира в части от щата Юта и щата Ню Мексико. Търговците понякога се изхитряват да продават рубини, които си приличат с червения изумруд. Същевременно обаче биксбитът е приблизително 8 хиляди пъти по-рядък от тях – а да не забравяме, че рубинът също е един изключително обичан и ценен скъпоценен камък.

Еремеевитът не само притежава странно име, но се отличава и с рядкост и скъпоценност. За пръв път камъкът е открит в Сибир в края на XIX век. Оттогава добивът му се осъществява в изключително малки количества на територията на Намибия. Най-големият еремеевит тежи 12 грама, или почти 60 карата.

Еремеевит със син цвят. Снимка: Wikimedia.org

Бенитоитът (на снимката долу) несъмнено е странен скъпоценен камък. С яркия си син цвят, той е открит – както сочи името му, покрай реката Сан Бенито в Калифорния. Според някои източници бенитоит е намерен в ограничено количество и в Япония и Арканзас, но без да притежава качествата на скъпоценен камък.

Едно от най-интересните свойства на бенитоита е това как изглежда, осветен от ултравиолетови лъчи. В такъв случай той флуоресцира с искрящ син цвят, напомняйки светещ син тебешир. И още по-интересното – въпреки че химическият му състав е знаен от десетилетия, все още не е ясно откъде идват неговите флуоресцентни свойства и брилянтен цвят.

Бенитоит, осветен от ултравиолетови лъчи. Снимка: Wikimedia.org

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!