Президентът Си Цзинпин приветства "реконструктивните реформи" в Китай в новогодишната си реч, но на дневен ред могат да бъдат поставени крайно необходимите промени за предотвратяването на потенциално опустошителна икономическа криза. Пътят напред се усложнява още повече от нестабилния търговски спор със Съединените щати, който - ако не бъде решен - ще увеличи тежестта за политиците в Пекин, стремящи се да подсилят икономиката, която губи мощност.

От години Пекин е под натиск да въведе необходимите реформи в инфраструктурата на страната и в държавните предприятия като част от стремежа да се справи с натрупания дълг и да трансформира своя двигател на растеж с инвестиции и износ на вътрешното потребление.

Но Джийн Фан от рейтинговата агенция „Мудис“ заяви пред АФП: "Когато възникнат компромиси между реформите и растежа, очакваме, чеще бъде отдаден приоритет в подкрепа на растежа." Преди десет години Китай отприщи пълната сила на своя финансов арсенал, като въведе масивни стимулиращи мерки, които помогнаха на Пекин да предотврати най-лошите последици от финансовата криза, обхванала останалия свят. Това обаче помогна да се посеят семената на днешните икономически проблеми, като дългът в тревожни стойности, а необходимите икономически реформи не успяха да подпомогнат поддържането на стабилен растеж и заетост.

Сега, когато глобалната икономика заеква, а забавянето на ключовите пазари за износ редуцира и съответните доходи, страната се бори и с множество структурни проблеми, като застаряването на населението – съответно намаляването на работници в селските райони, свръхкапацитета и замърсяването на въздуха. В отсъствието на пробив в настоящите преговори между САЩ и Китай, "американско-китайският търговски конфликт ще се отрази на растежа в Китай и на по-широкия Азиатско-тихоокеански регион, чрез забавяне на китайското търсене", според анализаторите от Оксфорд Економикс.

Въздействието на търговския спор се отрази нагледно тази седмица, когато Епъл обяви шоков спад в прогнозите си за приходите за тримесечието през декември, обвинявайки по-рязкото от очакваното "икономическо забавяне" в Китай и нововъзникващите пазари и цитирайки търканията Китай-САЩ . Докато анализаторите все още вярват, че Китай, който миналия месец отбеляза 40 години от отварянето си към света, все още може да постигне целта си за растеж от 6,5% за 2018 г., това ще бъде най-слабият процент за почти три десетилетия след среден темп на растеж от 9,7% годишно между 1978 и 2015 година.

Реймънд Дън, анализатор от базираната в Сингапур банка DBS, заяви, че правителството трябва да увеличи вътрешното потребление и да инжектира "достатъчно" пари на пазара, докато "елиминира държавните предприятия с изостанали производствени мощности". Но при проблемите с дълговата криза властите решиха, противно на стимулите от 2008 г., да предприемат поредица от отделни мерки, като улесняване на банките да отпускат заеми и значително намаляване на данъците. "Ако планът за намаляване на данъците се приложи добре, той не само ще може да ускори корпоративните печалби и потреблението на домакинствата в краткосрочен план, но и да подобри икономическата структура в дългосрочен план", казва Цу Чаопинг, стратег на JPMorgan Asset Management.

Междувременно професорът по икономика в Пекинския университет Су Джиан вярва, че подкрепата за потреблението изисква повишаване и "по-добро разпределение" на доходите на домакинствата, както и подобряване на здравето, образованието и социалната подкрепа. Той посочва също, че китайският БВП на глава от населението е около 1/8 от БВП на САЩ.

Въпреки това, за много икономисти генерирането на богатства може да продължи да отслабва. Су очаква „увеличение на БВП от около 5% през следващите 10 до 15 години“, докато капиталовата икономика очаква темпът на растеж да спадне до 2% до 2030 година.