Безработицата - бичът на Европа
08.01.2013 | 16:15
Безработицата - бичът на Европа
Днес стана ясно, че показателят в еврозоната е ударил нов връх. ЕК излезе с тревожен доклад по темата

Равнището на безработицата в еврозоната достигна нов исторически връх от 11.8% през ноември, става ясно от официалните статистически данни, цитирани от “Би Би Си”. На месечна база е регистрирано леко увеличение с един процентен пункт от 11.7% през октомври. За целия Европейски съюз безработицата се задържа на 10.7% през ноември.

Испания, която е затънала в дълбока рецесия, отново реализира най-висок процент на безработица - 26,6%. Повече от 26 милиона души в целия ЕС в момента са без работа. За еврозоната броят на безработните е достигнал 18,8 милиона, посочва Европейската статистическа агенция.

Междувременно днес Европейската комисия публикува свой доклад за заетостта, в който изразява безпокойството си от увеличаването на безработицата и нарастващите различия между отделните държави в ЕС. Представяме ви основните акценти от него.

Нарастващи различия и по-високи рискове от трайно социално изключване

След пет години икономическа криза и връщане на рецесията през 2012 г. безработицата достига небивали за последните двадесет години мащаби, доходите на домакинствата спадат, а рискът от обедняване или социално изключване нараства, особено в държавите членки от Южна и Източна Европа, се посочва в доклада.

Въздействието на кризата върху социалното положение се усеща по-остро, тъй като първоначалният предпазен ефект от по-ниското данъчно облагане и по-големите разходи за социални плащания отслабнаха. Появява се нов вододел между страните, които са попаднали в низходящата спирала на спад в производството, бързо нарастваща безработица и бързо намаляващ разполагаем доход, и страните, които показват до момента добра или поне известна стабилност. Последните имат по-добре функциониращи пазари на труда и по-устойчиви системи за социална сигурност.

Нарастващи различия в рамките на еврозоната

Средното ниво на безработицата  в ЕС нарасна до почти 11%. Забелязва се нов модел на задълбочаващи се различия, които се открояват най-силно между северните и южните страни от еврозоната. Разликата между нивата на безработицата в тези два региона бе 3,5 пункта през 2000 г. и спадна до нула през 2007 г., но след това бързо нарасна до 7,5 пункта през 2011 г. Извън еврозоната различията, макар и да нарастват, са значително по-малки. Тази тенденция алармира за намирането на по-ефективни механизми за стабилизиране на макроикономическо равнище, очертана също и при провежданите в момента дискусии относно изграждането на задълбочен и истински икономически и паричен съюз.

В държавите членки, които са предприели съществени реформи, за да направят своя пазар на труда по-динамичен, за безработните вероятността да си намерят нова работа остава по-голяма дори през годините на криза.

Доходите на домакинствата намаляват, рисковете от трайно социално изключване нарастват

Младите хора, безработните жени и самотните майки са сред тези, които са най-силно застрашени от трайна бедност. Реалният брутен разполагаем доход на домакинство намаля между 2009 г. и 2011 г. в две трети от държавите — членки на ЕС, за които е налична информация, като най-голям спад се отбелязва в Гърция (17 %), Испания (8 %), Кипър (7 %) и Естония и Ирландия (5 %).

Тази тенденция рязко се различава от положението в скандинавските държави, Германия, Полша и Франция, където благодарение на системите за социална сигурност и по-устойчивия пазар на труда общите доходи са продължили да се увеличават по време на кризата. Навсякъде обаче продължаващата криза увеличава рисковете от трайно социално изключване.

От гледна точка на ефективността на системите за социална сигурност за преодоляване на бедността, тяхната структура е също толкова значима, колкото и размерът им — едни и същи нива на социални разходи в различните държави членки водят до различни степени на намаление на бедността. Системите за данъчни облекчения могат да окажат значително въздействие върху заетостта чрез специфични мерки, като например предоставянето на услуги за гледане на деца, което значително улеснява заемането на работни места, по-специално при жените.

Делът на служителите в общия доход, генериран от икономиката, намаля в Европа през последното десетилетие, докато поляризацията между работни места с високи и ниски доходи се увеличи. Запазва се голямата разлика между заплащането на труда на мъжете и жените (средно 16,4 % в ЕС за 2010 г.), която показва тенденция да се задълбочава с възрастта. Анализът в доклада относно минималната заплата показва, че страните с по-висока минимална заплата не предлагат на хората с ниска квалификация демотивиращо ниско заплащане, което да ги откаже от участие в пазара на труда — напротив, в тези страни се наблюдава по-високо ниво на заетост при хората от тази група.

Умения

Хората се нуждаят от определени умения за определени работни места. Анализът в доклада посочва, че в някои страни, по-специално в южната част на ЕС, съответствието между наличните умения и предлаганите работни места не е добро и/или се е влошило. Този проблем е особено остър за високия и все още нарастващ брой млади хора, които са без работа или не са включени в каквато и да е форма на образование или обучение.

Предложенията, изложени в Пакета за младежката заетост, са насочени към решаването на този проблем, като се създадат условия за всички безработни млади хора да продължат образованието си или да се включат в курсове за обучение, стажове за повишаване на квалификацията или професионални стажове, което увеличава шансовете им да намерят работа или да започнат собствен бизнес.

Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти