Засушаванията засягат 55 млн. души годишно
29.08.2019 | 13:35
econ.bg
Засушаванията засягат 55 млн. души годишно
В Световната седмица на водата WWF алармира, че липсата на вода заплашва продоволствената и енергийната сигурност

Нов доклад на WWF Германия предупреждава, че климатичната криза предизвиква все по-реален риск от засушавания в световен мащаб. Според изследването, озаглавено „Кризата на засушаването: Глобалната жажда за вода в ерата на климатичните промени“, Европа не прави изключение. Тези процеси оказват натиск върху влажните зони и градската среда и се отразяват негативно върху живота на 55 милиона души всяка година, излагайки на риск енергийните доставки и производството на храни.

Докладът използва данните на водещия онлайн инструмент на WWF, оценяващ заплахата от недостиг на вода – Филтъра за воден риск. С негова помощ експертите анализираха риска от засушаване в градовете, земеделските площи за отглеждане на култури от първостепенно значение като царевица, ориз и пшеница, районите с енергийни комплекси, както и в зоните на политически конфликти, свързани с водата.

„Сушите унищожават важни екосистеми, застрашават продоволствената сигурност и подхранват социални вълнения и политически конфликти“, коментира Филип Вагниц от WWF Германия. „Международната общност трябва значително да увеличи приноса си в областта на климата, за да ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса. В противен случай засушаването постепенно ще се разпростре над целия свят.“

Днес повече от всякога ние зависим от водата за нашите енергийни доставки – било то за охлаждане, транспорт или производство на електричество. Докладът показва, че почти половината от световната топлинна енергия – главно от въглища, природен газ и ядрена енергия – се генерира в райони с висок риск от засушаване.

Само в Испания повече от половината от регистрираните 269 електроцентрали са изградени на места, изложени на висок или много висок риск от засушаване. Във Франция сред 27-те съоръжения, подложени на тази заплаха, са и четири ключови атомни електроцентрали. В Германия водноелектрическата централа „Алтхайм“, газовата „Кирхмьозер“ и четири въглищни комплекса също са разположени в критични зони.

„Изграждането на нови въглищни, газови или атомни електроцентрали е нелепо с оглед кризата със засушаването. Хидроенергията също не е адекватна алтернатива във времена на ниски водни нива и поради многото си негативни въздействия върху околната среда. Цените на вятърната и слънчевата енергия обаче падат и трябва да им се даде предимство“, призовава Вагниц.

Докладът на WWF сочи още, че 22 % от основните хранителни култури, като пшеницата, се отглеждат на територии с висок до много висок риск от засушаване. В такива райони попадат и 19 % от градовете с население от над един милион души, а засегнатите са близо 370 милиона. Списъкът включва и шест мегаполиса с над 10 милиона жители: Делхи, Кайро, Карачи, Истанбул, Рио де Жанейро и Хайдарабад.

„Данните показват, че дори най-северните страни в Европа вече отчитат първите предупредителни признаци на засушаване. Стокхолм, Ротердам, Манчестър и Бирмингам са сред градовете, изложени на най-сериозен риск от недостиг на вода през следващите десетилетия. А Париж е един от първите 20 най-застрашени от суши мегаполиси в света. Други градове като Рим, Неапол, Атина и Мюнхен също биха могли да влязат в графата на потърпевшите само за няколко години“, предупреждава Филип Пенчев, старши експерт на практика „Води“ във WWF България.

Ако рискът от засушаване се увеличи, нараства и вероятността от регионални конфликти заради оскъдните водни ресурси. В политически нестабилни страни като Сирия, Ливан и Палестина липсата на вода засилва съществуващите кризи. Близкият изток е особено засегнат, тъй като 90 % от територията му попада в зони с много висок риск от засушаване. Световната банка установи, че в резултат държавите от района ще претърпят икономически загуби на стойност между 6 и 14 % от БВП до 2050 г.

Природозащитната организация WWF предупреждава, че засушаванията представляват сериозна заплаха за човешкия живот, поминък и бизнес стабилност. Докато нарастването на населението, социално-икономическото развитие и урбанизацията увеличават потребността от вода, климатичните промени влияят на динамиката и количеството на валежите. Това предизвиква „висок воден стрес“ в редица европейски държави като Гърция, Кипър, Италия, Испания, Португалия и дори в традиционно дъждовната Белгия. Това означава, че техните достъпни водни ресурси намаляват със средно 40 % на годишна база.

Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти