С колко поскъпват храните от производителя до трапезата ни? - I част
19.10.2012 | 10:20
С колко поскъпват храните от производителя до трапезата ни? - I част
Няколко разговора с институциите и сдруженията у нас ни помогнаха да очертаем тенденции в движението на цените на основните хранителни продукти у нас

С настъпването на есента започнахме все по-осезаемо да усещаме поскъпващите продукти. В кризата се оказахме склонни да се откажем от всякакви покупки, които допреди сме считали за "жизненоважни". Все пак, и да искаме, не бихме могли да живеем без някои основни храни – затова и ценовият скок там ни тежи най-много.

Защо поскъпват храните ни обясняват непрекъснато – вече знаете наизуст приказката за "скъпите горива и електроенергия и лошата реколта в световен мащаб", заедно с всичките ù глави. В случая Econ.bg реши да се опита да разбере къде по веригата производство-търговия-потребител храните получават най-високите си надценки. Очаквано, това се оказа труден за преглъщане въпрос за браншовите сдружения и асоциации и за ресорните институции (или поне с тази част от тях, с която успяхме да се свържем), тъй като "това са пазарни отношения" и "Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) само чака някой да се изкаже по темата".

Все пак някои от тях ни съдействаха, за да очертаем някои тенденции на пазара на едро и дребно у нас. Конкретно предмет на личното ни проучване са пет основни хранителни продукта: хляб, краве сирене, слънчогледово олио, свинско месо и яйца.

Как се определя себестойността на един продукт?

Понятието "себестойност" обхваща всички разходи, необходими за производството на един продукт. Или, казано на грубо непрофесионален език – колко струва на производителя да направи и пусне на пазара една стока.

Според включените в нея разходи себестойността може да бъде производствена (технологична) и пълна, обясниха от Министерството на земеделието и храните (МЗХ). В производствената себестойност се включват само тези разходи, които са свързани с изпълнението на производствения процес. Пълната себестойност на продукцията се получава, като към производствената себестойност се прибавят разходите за организация и управление на производството и разходите за продажба на продукцията.

Себестойността на стоката се калкулира, като се вземат под внимание разходите за суровинни материали, за заплати и осигуровки, за външни услуги (напр. – издължаване на ангажираните логистични фирми), за плащане на вложената топло- и електроенергия и др. (амортизационни отчисления).

Отчитането на себестойността е основен показател за ефективността на стопанската дейност. Нейното снижаване води до повишаване на рентабилността и конкурентоспособността на продукцията, допълват от МЗХ.

Какви са маржовете между себестойността на продукцията и търговската ù стойност?

Тази верига включва три етапа – изчисляване на себестойността на стоката, начисляване на надценка за образуването на "доставна цена", на която производителите я пускат в търговската мрежа, и начисляване на търговска надценка, която оформя крайната цена, видима на рафтовете по магазините.

По този въпрос разговаряхме с представител на една от търговските вериги в столицата. Според нашия източник производителите продават продуктите си с надценка от 10-12% от тяхната себестойност (поне така твърдят те, подчерта той). От своя страна търговците добавят към получилата се стойност още 20-25% марж и така се образува крайната търговска цена, на която си купуваме артикулите.

Какви конфликти поражда това?

По веригата обаче произтичат различни проблеми, свързани с определянето на надценките на храните. Първият е на ниво производител-търговец. От хранителните вериги са установили, че първоначалната цена, която им се предлага за един продукт, е с около 20% по-висока от първоначално договорената, що се отнася до прибавения към себестойността марж. С други думи, че доставната цена е не с уговорената, да кажем, десетпроцентова надценка, а с тридесетпроцентова. Затова се пазарят за много по-ниска такава.

Тази практика търговците установяват чрез т. нар. "чекиране на цените" по конкурентните вериги. Представители на един магазин сверяват цените на договаряните стоки с тези в основните им конкуренти. След което свалят от крайната цена около 20% предполагаем марж, за да разберат какъв е размерът на доставната стойност при тях. Ако открият несъответствие, искат от производителите да свалят предлаганата цена. А несъответствията са такива, че понякога предлаганата доставна цена е по-висока от крайната такава в конкурентните вериги, казва източникът ни. И понякога се налага "пазаренето" да е за близо 35% по-ниска цена.

Това застъпва друг проблем, свързан с маржовете на продуктите – на междутърговско ниво. Оказва се, че по-големите вериги притискат производителите за много ниски доставни цени, което подбива пазара на по-малките. Според интервюирания представител на фирма от бранша това става с помощта на недобри търговски практики, "граничещи с изнудване".

Мнението на производителите пък е, че търговците буквално извиват ръцете им, що се отнася до договаряне на цени. Това алармираха от Асоциацията на млекопреработвателите, без да се ангажират с класифицирането на отделните вериги.

По закон ограничението за търговската надценка така или иначе е 20%, коментират от сдружението. По-ниската доставна цена обаче им гарантира по-голяма печалба.

Освен това различните марки се договорират по различен начин – някои плащат повече за по-голяма реклама. Оттам се прилагат различни търговски трикове, които преди време ви описахме. Най-разпространеният от тях е свързан с така нареченото подреждане по регалите – стоките, които са в средата на структурата, се купуват повече, тъй като привличат вниманието на повече потребители.

От Асоциацията на млекопреработвателите ни казаха още, че има два начина държавата да защити производителите – като ги субсидира и като намали ДДС при хранителните продукти. От браншовия съюз дадоха пример с опита на други европейски страни – в Германия ДДС при храните е в размер на 7%, а в Гърция – 0%. И в Румъния този данък наскоро е бил намален.

Оказа ли резултат "замразяването на цените" в някои вериги това лято?

В началото на осмия месец от настоящата календарна година три търговски вериги "замразиха" цените на десет основни хранителни продукта, част от т. нар. "социална кошница" на българина, по инициатива на МЗХ. В тримесечен интервал в тези магазини се продаваха на регулирани цени следните храни: хляб - бял и "Добруджа", краве кисело мляко, краве прясно мляко, краве масло, кашкавал "Витоша", пилешко месо, свинско месо трупно, най-потребяваните яйца - размер М от десет броя, и кренвирши. Въпросните стоки бяха българско производство.

Опозицията веднага разкритикува инициативата, тъй като представителите ѝ видяха в нея опит за неправомерно регулиране на конкуренцията на българския пазар. Според тях има сключен картел между въпросните големи международни търговски вериги у нас и те потискат българските производители и доставчици. В този смисъл, с инициативата си министерството подкрепя тази практика. Някои изразиха и съмнение в лобистки интерес от страна на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.

Икономисти пък коментираха от своя страна, че "замразяването" на храните е един "изкуствен процес", който не е в състояние да спре поскъпването, още повече, че то е тенденция, която се наблюдава в световен мащаб.

Затова попитахме Министерството на земеделието и храните дали инициативата ощетява някого по веригата (търговците или производителите) и дали в крайна сметка е дало осезаем резултат.

Оттам подчертаха, че тук не става дума за регулиране на цените от държавата, а за доброволен ангажимент от страна на някои хранителни вериги да запазят без промяна търговските стойности на основните стоки в рамките на три месеца. Те са задържали цените на определени артикули, а не на цялата гама от тези продукти.

"Това може да се приеме като част от тяхната политика на промоции, която така или иначе обикновено включва тези основни хранителни продукти, макар и не постоянно всички от тях", обясниха от ресорното ведомство. Те заключиха, че никой търговец или производител не може да бъде задължен да участва в тази мярка и в този смисъл не може да се каже, че тя ощетява някого по веригата на предлагане.

От МЗХ ни казаха още, че не може да се направи точна оценка на ефекта от "замразяването", но по всяка вероятност то е допринесло за наблюдаваната стабилност на пазара и за избягването на спекулативно покачване на цените, изпреварващо реалния ръст на разходите за производство.

Впоследствие министър Найденов обяви, че ще има подобна кампания и през определен период тази зима - "Истинска евтина Коледа". Условията и продължителността ѝ, както и кои търговски обекти ще участват в нея, са в процес на уточнение и договаряне между ведомството и веригите.

В следващата част на материала ще ви запознаем с тенденциите при всеки един от разглежданите пет продукта - хляб, краве сирене, свинско месо, яйца и слънчогледово олио.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!

Още по темата
Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти