Как да си съберем просрочените вземания?
22.05.2019 | 12:55
econ.bg
Как да си съберем просрочените вземания?
Изрядната документация и проверката на бизнес партньорите са ключови при събирането на просрочени вземания от партньори. Това каза членът на Управителния съвет на Асоциацията на колекторските агенции

Изрядната документация и проверката на бизнес партньорите са ключови при събирането на просрочени вземания от партньори. Това каза членът на Управителния съвет на Асоциацията на колекторските агенции (АКАБГ) Лилия Димитрова, цитирана в днешния брой на в. Монитор. 

При просрочено плащане на задължения всяко предприятие минава през няколко стъпки. Първо са разговорите по телефона и изпращането на имейли, при които се подписва споразумение. Ако няма споразумение или плащане на задължението, то се стига до медиация. "Пожелателно е на тези две стъпки да се стигне до споразумение, защото ако се стигне до съдебно събиране, нещата стават по-скъпи, бавни и нервиращи", коментира Димитрова. По нейни думи в краен случай може да се стигне и до частен съдия-изпълнител, който да събере задължението чрез запор на имущество или сметка.

Ако сте кредитор, е важно да имате документи. Най-често това е подписан договор за продуктите или услугите, които продаваме. "При нас всеки ден идват потенциални клиенти, които ни казват, че им се дължат пари, но не могат да ги съберат", коментира Димитрова. Според нея дори да става въпрос за милиони, българите са наистина доверчиви и доставят продукти на международни фирми само на базата на мъжки думи, без договори. "Единственият вариант, в който можете да си защитите правата в съда, е чрез доказателства", каза още Димитрова. Добре е да се потърси и професионална помощ, независимо дали ще е от консултанти или адвокати.

В над 50% от случаите обаче компаниите търсят помощ след 1 година просрочка. Колкото повече се отлага, толкова по-трудно и скъпо става събирането. Възложеният дълг през 2017 г. у нас е бил 71.5 млн. лв., а за 2018 г. е 60 млн. лв., сочат данни на АКАБГ.

И макар и през миналата година българските компании да са отчели най-добрите си показатели по редовност на плащанията за последните 5 години, очакванията са в края на 2019 г. възложенията за междуфирмено събиране да се увеличат. Най-лошите платци пък са хората на възраст между 18-25 г.

Трябва и да се прави проверка на международните компании. Тук Димитрова препоръча да наемем човек от местния пазар, който да проучи партньора ни – каква е неговата история на плащания и доколко изпълнява поетите от него ангажименти. Освен това, голяма част от международните компании настояват да се използва тяхното местно право. "Опитайте се да го договорите и да се използва българското право", посъветва Димитрова. Според нея основен стимул за това е, че мястото на сключване на сделката е България. Ако се съдим в Литва, Латвия или Русия, то е по-бавно и скъпо. Допълнителна застраховка е и изискването на предварително плащане, банкова гаранция или документ, с който да гарантираме, че ще получим поне частично удовлетворение на материалния ни интерес.

Какво да правим, ако ние сме длъжници?

В случай, че ние сме тези с просрочено плащане, то от АКАБГ препоръчват да търсим комуникация извън съдебно споразумение. "Не се крийте и не обещавайте неща, които не можете да изпълните", коментира Димитрова. Всичко опира до това да се договорим с партньора си, който да ни позволи отсрочка или дори частично облекчение по сумата. "Бъдете честни и откровени, защото така се прави бизнес", посъветва Димитрова. При по-лошо положение пък не трябва да се отчайваме и да мислим за фалит, а да преструктурираме бизнеса си и да го организираме.

Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти