Килийното ни обучение срещу силата на айфонизацията
03.02.2011 | 13:47
Килийното ни обучение срещу силата на айфонизацията
Защо децата казват, че в училище е "тъпо"

"Нашето А, Б, Райно, кой го написа?...Райна простря голата си до лакът ръчица, без да каже нещо. Тя показваше на Кирила и Методия... Събке, кажи ми сега, кой цар освободи българите от гръцко робство?" (откъс от "Под игото" на Иван Вазов).

Преди повече от година бях написал, че образователната ни система превръща учениците в тоалетни казанчета. Защо се чудим, че няма интерес към училището - теории, сухи концепции, зазубряне на нечии идеи - практика почти липсва.

uchenik-spi_450

"Заинтересован" ученик. Снимка: Бургас инфо

По същото време, когато младите граждани на нашата република си блъскат главите със сухата материя за това как са се размножавали динозаврите, да речем, на техните връстници в други европейски страни им е осигурена реална среда за наблюдение.

В Британския музей (The British Museum) в Лондон, например, малките деца влизат в сектора, където са поместени почти всички динозаври, и то в реални размери. Всяко дете е оборудвано със специален iPhone, чрез който по увлекателен начин е представена теоретичната част на урока.

imgp0165_3648

Учебен час в Британския музей. Снимка: Авторът

Групите застават пред макета на съответното праисторическо животно. Единственото нещо, което е необходимо да направи детето, е да напише на дисплея на устройството три цифри и разказът започва. На някои експонати от музея дори има видео изображение, което допринася за автентичността на представяния урок.

Как би изглеждал един подобен урок в наше училище? Задължително имаме уводни думи за съответното животно. Следва още по-досадното за всички ученици писане на план на урока. В най-добрия случай ще има някоя карта на дъската от времето на ранния социализъм.

Във Великобритания 10-годишните влизат в музея с едно листче формат А4, разграфено на 8 квадрата. Във всеки квадрат има илюстрация. Теоретичната част за нуждите на съответния урок е поместена в тези 8 квадрата (на снимката горе).

Нещо, което прави силно впечатление - групата от деца сяда свободно на пода в кръг, но при пълна тишина. Техни батковци и каки бяха решили да надникнат по-задълбочено в света на Шекспир - същата тишина я имаше и там.

За сравнение, всички у нас сме били свидетели на посещение на организирана група юноши в музей или на незаинтересовани пубери - на театрална постановка, по принуда на учителите им. На базата на наблюденията си от подобни събития, мога да заключа, че ако Яворов, например, можеше да види отгоре какво отношение имат младите в залата при постановка на "В полите на Витоша", би имал далеч по-големи основания да си тегли куршума, отколкото за любовните мъки към Мина и Лора.

И нека пак се пренесем пак на територията на Н.В. Кралицата. В катедралата "Свети Павел" (St. Paul's Cathedral) може да видите друга група от обучаващи се, отново снабдени с аудио-визуални устройства и достъпен превод на повечето европейски езици. Разбира се, за никого няма да е изненада, че там не фигурира българският. Веднага направих асоциация с нашия храм-паметник "Св. Александър Невски", където също са поместени уникални ценности. За повечето обаче има сравнително оскъдна информация на църковно-славянски език, достъпен единствено за богослови или хора, занимавали се с българска филология.

Как би изглеждала една разходка из нашите музеи? Тук е моментът да вметна, че всички музеи на Острова са безплатни (в катедралата ще се наложи обаче да платите 15 паунда). Вместо аудио-визуални устройства, нашите ученици (в случай, че някой учител се прежали да си подаде носа на сантиметър от мръсната дъска) ще имат честта да се сблъскат с отегчен гид, който ще измънка нещо отпред надве-натри с интонацията на хремава шпикерка. Който разбрал - разбрал, хората от задните редове ще си прочетат в учебника!

Тук ще направя една странична вметка. Всеки път, когато съм имал сблъсък с тези служители, те ми напомнят на апатичните чиновници от сватбените ритуални бюра, които докато изрекат заветното финално обръщение: "Скъпи младоженци...", букетът на булката може да умре от апатия, образно казано. Същото е и с гидовете в музеите - тих тон, мерен, отчасти досадно полуумрял.

Нещо друго - правили ли сте опит да снимате експонат в наш музей? Веднъж направих и една ми тегли такова конско, че бях забравил какво ще гледам. А пък да внесете храна - моментално ще ви вменят всички пороци на земята. Снимането в по-голямата част от Британския музей обаче е позволено. Там направих много хубави кадри. Нещо повече, без да искам, изпуснах батериите на фотоапарата си, уредничката в залата ги вдигна и вежливо ме посъветва да побързам със снимките, защото скоро част от секцията ще бъде затворена. Освен това, в най-новото крило на музея на втория етаж има кафе-ресторант, непосредствено до експонатите от Древен Египет. Вижда се, че търговия и наука могат да съжителстват под един покрив и това не е чак такава болка за умиране.

Настоящото бегло сравнение има за цел да покаже, че не можем да искаме от учениците интерес, когато училищата ни разполагат с предмети и артикули от епохата на килийните училища. Как да задържиш нечие внимание 40 минути, когато отсреща липсва интерактивност. Скучният монолог на учителя и консервативната методика на преподаване все повече ще отблъскват и малкото, които все още имат нагласата да седят по цял ден в училище.

На тези от преподавателите, които все пак имат желание и идеи за интерактивно обучение, мисията им става почти невъзможна заради материалната база на училищата. Вината в случая не може да се прехвърля на Държавните образователни изисквания на Министерството на образованието, младежта и науката, че не дават свобода за по-различен урок. Въпреки че всяка тема е с фиксирани часове на преподаване, при оптимални условия стандартното преподаване може да се замени с аудио-визуален материал.

Идва наред въпросът дали даскалите ни в родното школо имат познанията да боравят с компютри или просто гледат на тази техника както Винету - на пишещата машина. Все пак не е зле по-възрастните преподаватели, които имат още някоя и друга година до пенсия, да научат, че мониторът не е лавица за редене на теменужки и че пред мишката не се оставя сиренце в края на работния ден. Колкото по-бързо хората от образователната система проумеят, че времето на килийното училище и на хартиеното зубрене е вече безвъзвратно отминало, толкова по-добре за децата ни.

За финал ще си позволя да представя притеснението на моя позната, която ми сподели: "Ох, тази нощ трябва да препиша няколко урока, че госпожата няма да ме пусне в час и ще съм с три неизвинени!"... Купища хартия, паисиевско калиграфисване на зазубрени даскалски мисли и психотравма на детето. Добре дошли в "европейското" ни школо!

Редактор: Лили Бончева

Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти