Селските стопани нямат интерес да застраховат животните си
08.08.2019 | 15:15
econ.bg
Селските стопани нямат интерес да застраховат животните си
Африканската чума все още не е анализирана като риск и затова не се покрива от нито един застраховател на българския пазар

Интересът към застраховките на селскостопански животни у нас е силно ограничен. Такъв интерес проявяват предимно интензивни стопанства на юридически лица и много рядко физически лица. Това обяви пред ИНСМАРКЕТ Коста Чолаков, председател на УС и главен изпълнителен директор на дружествата ДЗИ. При физическите лица възниква и проблемът за регистрацията на животните, т.нар животни в задния двор, които, както виждаме в момента, масово се отглеждат при неспазване на нормативните изисквания.

По застраховката на животни могат да се застраховат основни животински видове, отглеждани главно в интензивни стопанства и отговарящи на изискванията за отглеждане. Цената по този вид застраховка варира в широки граници в зависимост от вида животни, покритите рискове, застрахователната сума на животните, условията на отглеждане и т.н.

В зависимост от вида на животните се предлага покритие: за пожар; природни бедствия; злополуки; заразни, незаразни, паразитни и други болести. Заразните болести, които се покриват, са изрично изброени в общите условия и са такива, които са имали проявление в страната, позволяващо да се анализира и оцени застрахователният риск.

Африканската чума не е такава болест, появява се за пръв път в България и поради ограничените наблюдения върху нея тя не се покрива от нито един застраховател на пазара, каза още Чолаков.

Обезщетението, което се изплаща, зависи от стойността, за която е застраховано дадено животно, както от причината/рискът, довел до застрахователно събитие.

При смърт вследствие на покрит риск се изплаща пълно обезщетение.

При клане по необходимост, например, може да се плати договорен процент обезщетение, когато месото е годно за употреба/консумация.

Не е такъв случаят при заразните заболявания, като африканската чума, където животните се унищожават и стопаните следва да се компенсират за цялата им стойност. В такива случаи, при масово унищожаване на животните в цели ферми с цел ограничаване на риска от зараза, се изплащат обезщетения от държавата. До голяма степен това става благодарение на предвидени за тази цел европейски фондове, посочи Чолаков. "Всички ние като данъкоплатци сме допринесли за бюджета на тези фондове и практиката в Европа е стопаните да получават обезщетение от тях, а не от застрахователите. При заплащане на застрахователна премия за подобен тип риск, реално стопанинът заделя средства повторно за нещо, за което вече има предвидени такива, събрани от всички нас. Налице се редица други рискове, освен убиването на животни, при нареждане от държавните власти, за  които земеделските стопани могат да се застраховат", подчерта още експертът.

По данни на КФН, за миналата година компаниите са продали застраховки на животни за общо 1,3 млн. лв. Три дружества - Дженерали, ДЗИ и Булстрад ВИГ - държат 80% от пазара по този клас застраховки. Изплатените обезщетения достигат 1,6 млн. лв. Нетният технически резултат по застраховката на животни за 2018 г. е отрицателен и е в размер на -1 057 263 лв. Разходите, свързани с този клас застраховки, възлизат на 433 644 лв. 1521 са застрахованите обекти по тази застраховка по действащи договори към края на 2018 г.

Застраховката на животни включва покриване на рискове за: едри преживни животни; едрокопитни животни; овце и кози; свине за разплод, подрастващи прасета и свине за угояване; ловни и луксозни кучета; птици, отглеждани във ферми за интензивно птицевъдство; кошери с пчели; племенни и състезателни животни; екзотични животни и животни за ценни кожи, отглеждани при интензивни условия; риби, отглеждане във водоеми за интензивно рибовъдство.

Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти