Изследване ни определя като "най-киселата" нация в Европа
08.07.2010 | 13:13
Изследване ни определя като "най-киселата" нация в Европа
Българите се чувстват само два пъти седмично щастливи

Българите са най-недоволни и нещастни в Европа, според научно изследване на ценностите на European Social Survey (ЕSS), проведено 2008 - 2009 година сред 43 000 респонденти от 21 европейски държави. Това съобщи днес в пресклуба на БТА доц. д-р Марин Паунов - автор на книгата "Ценностите на българите - съвременен портрет на европейски фон", в основата на която са залегнали данните на ЕSS.

Ние сме "най-киселата" нация в Европа и само два пъти седмично се чувстваме щастливи. Начело в класацията са швейцарците, ирландците и холандците, които всеки ден изпитват радост и хубави емоции, посочи Паунов.

Според проучването българите са най-недоволни от досегашния ход на живота и от работата си. Отчаяни почти колкото нас са унгарците, словаците, естонците и поляците. Удовлетворени от живота като цяло са датчаните, финландците, швейцарците и шведите.

В България е най-ниско доверието към политиците, полицията, съдебната власт и демокрацията като цяло, сравнено с останалите държави на Стария континент. По тези показатели преди нас са Полша, Португалия и Унгария, предаде БТА.

Българите са с нагласата, че трябва да се грижат предимно за себе си и най-близките си и са силно привързани към традициите и към своята сигурност. Най-малко склонни са да приемат промените и да се променят, и най-силно са привъзрани към запазване на статуквото. Причината според Паунов е фактът, че от десетилетия живеем в несигурност. Противно на очакванията обаче ние сме най-големите оптимисти в Европа.

Резултатите от изследването ни помагат да разберем голяма част от най-важните особености на българския национален характер и корените на съвременните проблеми. Разговорът за ценностите е важен, защото повдига въпроса за причините на българският ценностен образ и за бъдещето му развитие. За съжаление ценностите в България са в тотална криза и причините затова не са от вчера. Корените можем да търсим още през османското владичество, периода на социализма и в прехода от последните 20 години, добави Паунов.

Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти