Мъжете у нас стават повече от жените до 9 години
11.08.2011 | 09:30
Мъжете у нас стават повече от жените до 9 години
През 2020 г. у нас ще живеят с около 45 хил. повече мъже показва официалната прогноза на НСИ. Едно от обясненията е, че представителите на силния пол се увеличават заради миграцията

Жените у нас намаляват много по-бързо от мъжете, изненадани са самите статистици. Ако сега на 1000 представители на силния пол се падат 1053 дами, то само след 9 години съотношението ще се обърне, пише вестник "24 часа".

През 2020 г. в България ще живеят 3 480 556 мъже и 3 433 599 жени, показва официалната прогноза за населението по пол и възраст на Националния статистически институт. Тя е направена по методика на Евростат с актуалните данни от преброяването. Прогнозата е за следващите 50 години, като се залагат темпове за смъртност, раждаемост и миграция за различните възрастови групи.

Към 1 февруари 2011 г. жените у нас са точно 3 777 999, докато мъжете са 3 586 571. Затова и статистиците сега се шегуват, че у нас на мъж без нещо се пада жена и нещо... Така ще е само в следващите 9 години.

Промяната на половата структура у нас е изненадваща, но това показват сметките, коментира експертът от Националната статистика Ивайло Гавазки. Той е човекът, който прави прогнозите за населението по методиката на Евростат.

Едно от обясненията е, че мъжете стават повече от жените не толкова заради естествените демографски процеси - раждаемост и смъртност, а от миграцията. В последните няколко години се забелязвала тенденция повече жени да емигрират, и то за постоянно. Много от тях се омъжвали в чужбина, други си намирали добра професионална реализация. Смяната на половото съотношение е изненадваща и заради факта, че жените живеят с 8 години повече от мъжете у нас - средната продължителност на живота на дамите е 77 г., а на мъжете - само 69 г.

След 130 години и половина българите ще изчезнем напълно показва простата екстраполация на данните от последното преброяване. Оказа се, че за последните 10 години сме се стопили с 564 331 души точно до 7 364 570. Ако този темп на намаляване на населението не се промени, последният българин по нашите земи ще изчезне в края на 2141 г.

Разбира се, тези сметки са хипотетични, защото сегашният средногодишен спад от 0,7 на сто може и вероятно ще се промени. Никой обаче не може с точност да прогнозира кога и как ще стане това. Броят на населението зависи от фактори като раждаемост, смъртност, емиграция и имиграция, които няма как да се предвидят с точност.

Простата екстраполация на данните не е коректна, твърдят от НСИ. Според тях такива сметки не са достоверни, особено за толкова дълъг период от време.

Иначе статистиците също правят прогнози за броя на населението, но за 50 години. Те ги разработват при различни хипотези и допускания. В момента има изчисления при 3 варианта за промяна на населението до 2060 г. Според най-оптимистичния тогава ще сме 5,812 млн., а според най-песимистичния - 5,145 млн. души. Третият вариант, при т.нар. хипотеза на конвергентност прогнозира, че след 50 години ще има 5,365 млн. българи, или с 2 млн. по-малко от сега. Именно той е определян като реалистичен и е съобразен с изискванията на ЕС за демографското развитие на страните членки.

Българите ще се стопим до под 7 млн. още на следващото преброяване през 2021 г., а под 6 млн. ще станем през 2045 г. показва прогнозата. Разпределението на населението по области пък се очаква да задълбочи обезлюдяването на провинцията за сметка на пренаселеността на столицата. Към 2060 г. София ще бъде вече почти 2 млн. души, докато в Смолян, Ловеч, Видин, Разград и Ямбол населението ще се стопи двойно.

При прогнозите сме използвали програма на Евростат, тя отчита промените в трите основни параметъра - раждаемост, смъртност и миграция, но по отделни коефициенти за всяка възрастова група, обясни Ивайло Гавазки. При хипотезата за конвергентност се отчита, че постепенно показателите у нас ще се доближат до средноевропейските. Така се вкарва и влиянието на научно техническия прогрес. Той включва например подобряването на медицината и фармацията, които от своя страна увеличават средната продължителност на живота.

При втората хипотеза за ускорено развитие на населението се залага по-бързо сближаване с показателите на развитите европейски държави, а при тази на относително забавено развитие - на по-бавно.

Всички планове в ЕС се правят според прогнозата за конвергентност, тя се ползва за изчисляване и на разпределение наевросредствата за отделните държави, обясни експертът.  Според него нивото на смъртността и раждаемостта на България не е основният проблем, тъй като те винаги са се балансирали. По-важна била миграцията и именно върху нея може да се влияе най-много от управляващите чрез различни икономически политики.

Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти