Преглед на икономическите теми в печата, 11 юни
11.06.2019 | 10:10
econ.bg
Преглед на икономическите теми в печата, 11 юни
На-важното от интернет до момента

"Газът поевтинява, животът поскъпва заради международното положение"

Природният газ поевтинява от 1 юли, но ток, парно и топла вода поскъпват. „Булгаргаз" поиска намаление на цената на синьото гориво с 0,60% или около 0,27 лв. за мегаватчас. Така на практика през третото тримесечие на тази година цената става 44,90 лв./MWh без такса за достъп, пренос, акциз и ДДС.

Обяснението - „Булгаргаз" е купила по-евтин природен газ в сравнение с този, който получаваме по договор с руската „Газпром". Става въпрос за втечнен газ от САЩ, който идва у нас по договор с холандската KOLMAR NL. За второто тримесечие са договорени 90 млн. куб. м от регистрираната в Хюстън Cheniere Energy. А за третото тримесечие от същия доставчик се очакват още 50 млн. куб. метра. Общият внос на природен газ, различен от руския, обаче ще бъде малко под 10% от общото годишно потребление в страната.

И въпреки че цената на природния газ пада, а именно тя се ползва от Комисията за енергийно и водно регулиране като оправдание за промяната в цените на тока, парното и топлата вода, и трите стоки поскъпват от юли. Сега аргументите на регулатора са „международни".

При електроенергията средното увеличение ще бъде с 3,48%. Най-много ще поскъпне токът в Югоизточна България - с 3,59 на сто. За клиентите на ЧЕЗ повишението ще бъде 3,46%, а за тези на „Енерго про" - с 3,38 на сто.

в. "Труд"

"Заводи за части за коли движат пазара"

Навлизането в страната на нови компании от сектора на леката промишленост, като например за производство на части за автомобили, подсилва динамиката на пазара на индустриални площи, показва доклад на консултантска компания на пазара на имоти. България успява да привлича нови компании за производство на автомобилни части в условията на силна конкуренция със съседните държави, благодарение на по-ниските оперативни разходи и наличните все още свободни ресурси на пазара на труда в определени региони в северната част на страната, коментират експерти.

"Въпреки неподвластните на регламентите на европейското законодателство насърчителни мерки за привличане на инвеститори в Сърбия и Македония, както и значително по-мащабния и институционално развит пазар в Румъния, нашата страна успява да бъде конкурентоспособна за компаниите в сектора на леките производства. Ключови предимства са добрите възможности за оптимизиране на оперативните разходи, добрият им баланс с производителността на труда, развитата инфраструктура и не на последно място сравнително значимите свободни ресурси на пазара на труда в градовете с население около 100 хил. души, основно в Северна България", коментира Владимир Гюрджиев, мениджър "Индустриални имоти и развитие на парцели" в компанията.

в. "Труд"

"Краят на кабелните пирати"

Колко са абонатите на кабелните телевизии? Близо 30 години - от бума на кабеларките в края на 1990 г. до днес, това е най-добре пазената обществена тайна у нас.

Според данни на самите оператори в кабелни мрежи са обхванати 50-60% от населението. Според източници, които изграждат мрежите, както и според медийни специалисти почти 90% от домакинствата у нас ползват кабелна, цифрова или сателитна телевизия. Според експерти в авторското право 500 000 абонати са скрити, за тях не се плащат нито данъци, нито други задължения и таксите от тях към кабелния оператор носят чиста печалба.

Така или иначе, тайната на бройката е на път да бъде разкрита завинаги. Това се случва с промените в Закона за авторското право и сродните му права, приети окончателно на второ четене в парламента. До десетина дни предстои и обнародването им.

в. "24 часа"

"Екзотични такси оскъпяват бързите кредити с над 100%"

Фирмите за бързи кредити използват всевъзможни уловки, скрити такси и неустойки, с които заобикалят законовата забрана годишният процент на разходите да надвишава 50%, като често той е над 100% и дори 150%. България е в топ 5 в ЕС по необслужвани кредити, като вина за това имат и финансовите институции, най-вече фирмите за бързи кредити. Те би трябвало да преминат на лицензионен режим, както и да се приеме специален закон за частния фалит. Това бяха част от изводите и предложенията, представени на дискусия при омбудсмана Мая Манолова. От институцията посочиха, че за 3 г. са получили над 3700 жалби.

Все още в договорите масово се включват неравноправни клаузи. Нещо повече, гражданите се поставят в невъзможност да покриват задълженията си, тъй като бързи заеми се отпускат без никакво проучване на тяхната платежоспособност. Често потребителят разбира едва след като е подписал договора, че ще бъде наказан с неустойка, ако до 3 дни не осигури един или повече поръчители. Пред него се поставят неизпълними изисквания - поръчителят да работи на трудов договор с висока заплата или пък да не изплаща заем. В противен случай се дължи неустойка, която оскъпява заема двойно.

Почти същият ефект има и такса "гарант" - тя се предлага на потребителите, които не са успели да намерят поръчител. От тях се иска да сключат договор с посочено от финансовата институция дружество. Така по документи лихвата с фирмата за бързи кредити може да е 1 лев, но договорът с гаранта е със 130% лихва. Все по-широко използвана практика е предлагането на т.нар. пакети "допълнителни услуги". С тях кредит от 5000 лв. и годишна лихва от 41 % се оскъпява с допълнителна такса от 3750 лв. за приоритетно или експресно разглеждане на искането, плюс възможност за смяна на падежа и за намаляване броя на вноските.

Някои фирми товарят клиентите си с такса "извънредно събиране на кредита", което ще рече, че начисляват в цената разходите за евентуални предупреждения по телефона, изпращане на писма и адвокатски хонорари, в случай че клиентът започне да бави плащането. Срещат се и други "екзотики" - фирми отпускат кредити от 2000 лв. със задължителна застраховка от 1580 лв., която покрива риск от неплащане при смърт или злополука.

в. "Сега"

"Дружествата на София са пораснали на хартия заради счетоводни и ценови промени"

Почти всички общински търговски дружества в София отчитат увеличение на приходите през 2018 г. спрямо 2017 г. Оборотите им достигат 867 млн. лв., като увеличението е 136 млн. лв., или 18.6%. Това съобщи председателят на комисията по икономическа политика към Столичния общински съвет Николай Стойнев. Той не показа отчетите на дружествата, а само обобщи резултатите.

Почти половината от това увеличение обаче е на хартия, защото 60 млн. лв. от новите приходи са просто прехвърлени средства от общината към "Център за градска мобилност". Друга голяма част от увеличението се дължи на решенията на държавния регулатор да вдигне цената на парното и електроенергията, които "Топлофикация София" произвежда. Тази рана на общината продължава обаче да отчита загуби от десетки милиони, дори без да се поглежда към стотиците милиони левове задължения.

в. "Капитал"

"Лекари дерат с по 50 евро за рецепта на морето"

Чужди туристи са принудени да броят по 50 евро само за да получат рецепта за лекарство. Толкова е тарифата на докторите в Слънчев бряг за първичен преглед, показа проверка на „Монитор". Рецепта без преглед обаче не се издава. Така чужденците са притиснати до стената и ако искат да си купят лекарство от аптека, олекват с 50 евро за минута при доктора.

Ако обаче пациентът трябва да се консултира със специалист, то за вторият преглед се плаща още 50-60 евро, а някъде второто мнение струва и по 80 евро.

В най-големия черноморски курорт Слънчев бряг има няколко супермодерни поликлиники. Те са оборудвани с последна дума на техниката, но цените на медицинските услуги са доста солени. Таксите за преглед и манипулации не са обявени. За ценоразпис с тарифи на изследвания пък изобщо и дума не може да става. Щом някой попита колко ще му струва прегледът с ехограф например, служителките на регистратурите уклончиво избягват отговора, като приканват първо да се мине на преглед, а после лекарят ще прецени. Ако пациентът е по-настоятелен в питането си, могат да го изпратят дори „по дяволите".

в. "Монитор"

"Турски поток" през България ще се забави"

Саудитският консорциум "Аркад", който бе декласиран от "Булгартрансгаз" от поръчката за изграждането на трасето на "Турски поток" на българска територия и заменен от конкурента си - обединение "Газово развитие и разширение в България" (ГРРБ), обжалва това решение пред Комисията за защита на конкуренцията.

До произнасянето на антимонополния орган се спира поръчката за над 2,2 млрд. лв. без ДДС, която е ключова за транзита на руския природен газ през Турция, България и Сърбия до Западна Европа, както и за реализацията на намеренията на правителството за регионален газов хъб и борса за природен газ в България. Реално трасето няма как да бъде изградено в срок, освен ако не стане някакво чудо, и българското държавно дружество е заплашено от финансови неустойки заради това, че няма да спази договора си с "Газпром" за транзит на конкретни количества газ от началото на 2020 г. от Турция до Сърбия, твърди Медиапул.

в. "Дума".

Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти