31% от българите живеят сами
20.02.2012 | 11:48
31% от българите живеят сами
75.5% от домакинствата са без деца под 16 г., сочат данни от преброяването

Към 1 февруари 2011 г. населението в България живее в 3 006 376 домакинства - обикновени и колективни. Близо три четвърти (73.3%) от всички домакинства живеят в градовете. Това сочат данни от преброяването на населението и жилищния фонд, което Националният статистически институт (НСИ) проведе миналата година.

Обикновени домакинства

От началото на ХХ век до днес броят на домакинствата в страната се е увеличил 4.5 пъти, а живеещото в тях население - 2 пъти. Средният размер на едно домакинство намалява от 5.6 лица през 1900 г. на 2.4 лица през 2011 година, а в градовете - от 4.4 на 2.4 лица. По-значително е това намаление в селата - от 6 лица през 1900 г. на 2.5 лица при последното преброяване.

През 1900 г. домакинства в селата са 75.4% от домакинствата в страната. При преброяването през 1956 г. те са 59.5%, а към 1 февруари 2011 г. делът на тези домакинства е 26.7%.

През периода 2001 - 2011 г. броят на домакинствата намалява в 21 области, като най чувствително е намалението в областите Враца - с 13 320 домакинства и Монтана – с 8 550 домакинства. В 7 области броят на домакинствата нараства. Най-значително е това нарастване в областите София (столица) и Варна, където увеличението е съответно със 112 745 и 22 444 домакинства.

Между последните две преброявания броят на домакинствата се увеличават с 83 702, а населението на страната намалява с 564 331 души. Нарастващият брой на домакинствата при значително намаляване на населението показва, че продължава процесът на раздробяване на домакинствата, който води до увеличаване на едночленните и двучленните домакинства, за сметка но многочленните. През 2011 г. повече от половината (59.2%) от домакинствата в България са едночленни и двучленни.

Данните показват по-силно изразено абсолютно и относително увеличаване на броя на едночленните домакинства. Техният брой от 662 853 през 2001 г. нараства на 925 385 през 2011 г., а относителният им дял от всички домакинства нараства за същия период с 8.1 процентни пункта (от 22.7% на 30.8%).

Най-голям е относителният дял на едночленните домакинства в областите Велико Търново - 38.6%, и София (столица) - 36.5%, а най-малък в област Кърджали – 22.4%. Двучленните домакинства са 853 735, или 28.4% от всички домакинства в страната. Между последните две преброявания те са се увеличили с 22 932 броя.

През периода 2001 - 2011 г. тричленните домакинства са намалели с 22 577 и сега броят им възлиза на 606 613. Те съставляват 20.2% от всички домакинства в страната. Абсолютно и относително намаление се установява при всички домакинствата с четири и повече членове. Между последните две преброявания относителният им дял намалява с 6.7 процентни пункта.

При последното преброяване с най-голям относителен дял на многочленните домакинства са областите Кърджали (29.8%) и Благоевград (28.1%). Между последните две преброявания продължава тенденцията към увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на домакинствата без деца под 16-годишна възраст.

За период от десет години броят на домакинствата без деца под 16 години се е увеличил със 211 136, а домакинствата с деца под 16 години са намалели със 127 434. През 2011 г. 75.5% от домакинствата в страната (74.8% в градовете и 77.5% в селата) са без деца под 16 години.

Около 80% от домакинствата в областите Габрово, Видин и Велико Търново са без деца под 16 години. Най-малък е делът на тези домакинства в областите Кърджали - 70.1% и Сливен – 71.3%. В 2 456 596 домакинства (88.4%) главата на домакинството се самоопределя към българската етническа група. В 203 517 домакинства (7.3%) – към турската етническа група, а в 86 385 домакинства (3.1%) - към ромския етнос. За 7.5% от домакинствата, главата на домакинството не е отговорил на въпроса за етническа принадлежност. С най-голям относителен дял на домакинствата, на които главата на домакинството се самоопределя от българския етнос са областите Перник (92.6%) и Кюстендил (91.8%), а с най-малък - област Кърджали (30.3%). В тази област с най-голям относителен дял са домакинствата с глава на домакинството от турската етническа група.

Колективни домакинства

Към 1 февруари 2011 г. в Р България са преброени 787 колективни домакинства, в които живеят 31 397 лица, или 0.7% от населението на страната. Средният им размер е 39.9 лица. В градовете се намират 57.7% от всички колективни домакинства. В тях живеят 71.3% от лицата.

През периода 2001 – 2011 г. броят на колективните домакинства в страната намалява с 5%, което изцяло се дължи на закриването на една пета от колективните домакинства в селата. В същото време в градовете колективните домакинства се увеличават с 31 броя. Живеещите в колективните домакинства намаляват между последните две преброявания с 24 303 лица. В градовете лицата живеещите в колективни домакинства намаляват със 17 382, а в селата - с 6 921 лица.

Средният брой членове в колективните домакинства варира според вида на домакинството. С най-голяма средна численост (61.1 лица) са колективните домакинства от групата "други" – затвори, следствени арести, приюти за безпризорни лица, защитени жилища и др. С най-малък среден брой членове (5.4) са религиозните колективни домакинства. Основната част от тези домакинства са манастири.

Между последните две преброявания настъпват съществени промени при различните видове колективни домакинства. Относителният дял на образователните домакинства през 2001 г. е 52.8% от всички колективни домакинства и намалява рязко до 18.4% през 2011 година. През този период намалява и броят на религиозните домакинства. Броят на останалите видове колективни домакинства се увеличава.

Припомняме ви, преброяването на населението и жилищния фонд се проведе миналата година от 1 до 28 февруари. То беше 17-то подобно преброяване. Различаваше се от предните (всяко от които се провежда на 10 години) по това, че то беше първото за България като страна-членка на Европейския съюз (ЕС). Освен това за първи път в историята на НСИ гражданите имаха възможност да се преброят по електронен път, чрез попълване на изискваните данни в интернет. Това се случи в първия етап от преброяването - от 1 до 9 февруари. В следващия етап - от 10 до 28 февруари, из страната тръгнаха преброители, които записваха данните ни на живо.

Населението на България възлиза на 7 364 570 души. В това число влизат 3 777 999 жени (51.3%) и 3 586 571 мъже (48.7%). Спрямо последното преброяване преди 10 години броят на хората у нас е намалял с 564 331 души при средногодишен темп на намаляване 0.7 на сто. Това показаха част от събраните данни от Преброяване 2011. Подробности за всичко, свързано с този процес, може да прочетете тук.

Водещи
Всички материали
Най-четени
Aкценти