Израелският учен Даниел Шехтман е тазгодишният носител на Нобеловата награда за химия. Отличието му е присъдено за откритите преди почти три десетилетия квазикристали - модели в атомите, които били смятани за невъзможни и чиято работа предизвика голяма полемика в научния свят, съобщава БНР.

Шехтман работи в Израелския технологичен институт в Хайфа. Нобеловата награда за химия и сумата от 10 милиона шведски крони ще му бъдат връчени на церемония в Стокхолм на 10 декември.

Откритието, направено в далечната вече 1982 г., променя фундаментално начина, по който химиците гледат на твърдата материя. Дотогава те били твърдо убедени, че подобна структура на материята не може да съществува в реалния свят, съобщава iNews.bg.

Шехтман открил първите квазикристали докато наблюдавал под електронен микроскоп сплав от алуминий и манган. В нея той забелязал модел на подреждане на атомите, който силно наподобява традиционните ислямски мозайки, срещани в арабския свят. Голямата разлика между тях и обикновените кристали била, че при квазикристалите моделът на подредба никога не се повтаря, поради което дотогава бил смятан от учените за невъзможен.

Първоначално откритието не било прието от научната общност, а Шехтман бил дори изхвърлен от американския изследователски екип, в който работел. Впоследствие обаче различни видове квазикристали били създадени в лабораторни условия, а една шведска компания ги открила в един от най-издръжливите видове стомана, която в момента се използва за направата на бръснарски ножчета и тънки игли, използвани в очната хирургия.

През годините учените експериментирали с приложения на квазикристалите - в готварски тигани, за топлоизолация в двигателите, за генериране на електричество директно от топлина, както и при светодиодни устройства (LED). През 2009 г. квазикристалите били открити за първи път в природата в коритото на руска река.