Седяща заедно с други индонезийски домашни работници в парк в Хонгконг, 34-годишната Арида е обляна в сълзи. Кредитори настояват тя да даде почти цялата си месечна заплата в размер на 3 740 хонконгски долара (483 щатски долара), за да изплати дълг, 11 пъти по-голям от сумата, която ѝ е била необходима, за да си намери работа, разказва „Блумбърг“.

Когато жената е спряла да изплаща дълга си през юли тази година, тъй като са ѝ казали, че наложените такси са незаконни в Хонконг, събирачите на дългове са започнали да тормозят както нея, така и семейството, в което работи. "Искам да крещя за помощ, но не знам на кого да се оплача“, казва Арида, която отказва да каже цялото си име, защото се страхува да не изгуби работата си.

Има хиляди жени в Хонконг – повечето от които са от Индонезия и Филипините, с подобни истории. За да погасят дълговете си към кредитни компании и агенции за човешки ресурси, които са им намерили работа, те трябва да дават почти цялото си месечно възнаграждение. Кредиторите, които са част от сенчестата банкова система в Хонконг, работят за заобикалянето на законите, които имат за цел да помагат на жените.

По думите на основателя на неправителствената организация „Помощници на домашните помощници“ (Helpers for Domestic Helpers) Холи Алън това определено е съвременна форма на робство. "Има хиляди от тях (домашните помощници), които не само не работят за заплата, но и нямат спокойствие. Всяка една от тях мисли, че е нормално. Имаме клиенти, които са работили в продължение на три години и никога не са направили никакви пари“, казва още експертът.

В Хонконг има повече от 300 хиляди домашни работници, които чистят, готвят и се грижат за деца и възрастни. Според разпоредбите няма лимит на работните часове или изискване да им се даде отделна стая. Има обаче такова, според което домашните помощници трябва да имат един почивен ден на седмица, а агенциите могат да взимат до 10% от месечната им заплата. В случая на Арида това са 374 хонконгски долара. Другите такси, включително медицинските разходи, застраховка и самолетни билети, би трябвало да бъдат плащани от работодателите.

За да заобиколят тези изисквания, агенциите често налагат такса за обучение и разходи на домашните помощници още преди те да са напуснали страната, от която идват. Действащият в Хонконг трудов договор не забранява подобни практики, като не споменава и нищо за лихвени плащания по заеми, които жените теглят, за да платят дълговете си към агенциите.

Същевременно лицензирани кредитори, които предлагат и безплатни телефони или телевизори, за да поощрят тегленето на заем, могат да наложат годишна лихва до 60 на сто от кредита.

Това всъщност се превръща в затворен кръг. Оказва се, че домашните помощници трябва да плащат заеми в размер на хиляди долари и големи лихвени плащания. Често те губят работата си докато все още имат задължения към кредиторите и агенциите. В този случай работниците трябва да теглят нов заем, за да покрият разходите си за намиране на ново работно място.

"Агенциите за човешки ресурси често се споразумяват с лихварите и работодателите. Те всички са вътре (в схемата), за да спестят пари или да направят пари за сметка на домашните помощници“, казва Алън. "Всичко това е незаконно“, казва още основателят на "Помощници на домашните помощници“.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!