Асоциацията на индустриалния капитал се противопоставя на механично повишение на минималната заплата, тъй като тя значително изпреварва производителността.

Асоциацията на индустриалния капитал в България ще представи днес своето виждане за политиката по доходите, условията на труд и възможностите на икономическия растеж. По време на форума ще се обсъждат механизмите за ръст на минималната работна заплата (МРЗ), както и европейските практики и работещите решения в тази област. Ще се дискутират и теми, като производителност на труда и икономически растеж, и съотношението между производителност, средна и минимална заплата. 

Председателят на АИКБ Васил Велев подчерта пред БНР, че спрямо средната работна заплата размерът на минималната работна заплата у нас и сега е висок, като предупреди, че "напомпването" на минималната работна заплата е излишно. Според Велев тя расте по-бързо от възможностите на икономиката, а управляващите "пришпорват" ръста ѝ в средносрочната програма, където е заложено всяка година минималната заплата да расте с по 50 лева годишно. 

Според Велев у нас няма проблем с политиката по доходите. Средната работна заплата в страната е нараснала 2,5 пъти за последните 10 години. При реално ниска производителност на труда - най-ниска - едва 15 процента от средната за ЕС, средната ни работна заплата е 21 процента от средната за ЕС - тоест виждаме, че компенсацията всъщност върви над ръста на производителността - това е и във времето, това е и в пространството - спрямо останалите страни от ЕС. 

Всъщност ние имаме петата най-висока минимална работна заплата в ЕС приравнена към един и същи Брутен вътрешен продукт на глава от населението. И всъщност такъв проблем няма, обратното - това излишно напомпване на минималната работна заплата по-скоро вреди, отколкото помага. За 4 години тя ще нарасне с 50 процента, коментира Велев.

Той каза още, че работодателите настояват за по-сериозно повишаване на пенсионната възраст и на мерки за справяне с липсата на квалифицирани кадри. 

Също така бизнесът се противопоставя на назначението на Красимир Първанов за заместник-министър на енергетиката, обясни още Васил Велев. „На съвестта на този господин до голяма степен се дължи фактът, че ние всяка година плащаме 750 милиона лева над пазарните цени за ВЕИ генератори на енергия у нас", допълни шефът на АИКБ.