Кандидатствате за работа. Вече сте впечатлили потенциалните си работодатели с перфектно CV и блестящо резюме и ви предстои последната стъпка – интервю очи в очи. Изпълнени сте с ентусиазъм и увереност, подготвили сте си отговори на най-често задаваните въпроси по такъв начин, че да демонстрират голяма част от професионалните ви качества, убедени сте, че ако получите тази възможност, ще постигнете големи успехи на тази длъжност.

В същото време сте неомъжена жена на средна възраст, имате различна от общоприетата сексуална ориентация, имате физически недъг или сте представител на малцинствена група – все лични характеристики, които често са обект на дискриминация на различно ниво.

Отивате уверени на интервюто, ръкостискате се с вероятно бъдещия си шеф и постепенно размяната на въпроси и отговори се превръща в лек и гъвкав разговор.

И тогава – Бам! Човекът отсреща ви задава личен въпрос, на който няма как да отговорите. А и би могъл да се счита за незаконен. Става сума за директни въпроси като: "Кога планирате да създадете семейство?", "В коя държава сте роден?“, "Гей ли сте?", "Каква е вашата религия?".

Как да постъпите в тази ситуация? Как да реагирате, така че хем да запазите достойнството си, хем да не изпуснете възможността, която ви се дава? И, най-важното: Как да разберете каква е причината за този въпрос – дали обикновено осведомяване или притеснителен предразсъдък?

Според експертите от електронното издание „Бизнес Инсайдър“ имате три варианта на действие.

Бъдете директни

Преди да отговорите на въпроса, попитайте интервюиращия каква е причината да го задава – без обаче да показвате раздразнение или чувство на обида. Това може да стане например със следните формулировки: „Това е интересен въпрос, обикновено шефовете ми не се интересуват от тези неща. Какво предизвика интерес у вас?“ или „Радвам се да отговоря на този въпрос. Все пак, бихте ли ми казали какво е отношението му към бъдещата ми работа?“.

Такива въпроси могат да накарат човека отсреща да преосмисли въпроса си, ако е бил прибързан. Или, още по-добре – да ви сподели подбудите си, за да направите и вие правилната преценка на ситуацията.

Отговорете на въпроса зад въпроса

Ако считате, че неслучайно ви питат точно за тези лични неща, отговорете (спокойно и хладнокръвно) на въпроса, който смятате, че стои зад въпроса на интервюиращия. Ако например той ви попита: „Имате ли деца?“, вие следва да отвърнете: „Нищо в семейството ми не би ме отклонило от работата“.

Поемането на контрол над тази ситуация може да е първото предизвикателство, с което ще трябва да се справите на новата си длъжност. Ако допуснете сам да се поставите в ролята на обвиняем, и питащият ще ви възприеме като такъв. Затова просто вземете нещата в свои ръце, фокусирайки се върху това, заради което сте тук – работата. Постепенно и събеседникът ви ще влезе в този тон.

Откажете се от мястото

Подбудите за задаването на въпроси, които звучат като имплицитна проява на расизъм, могат да бъдат най-различни. Не всички са непременно негативни, но ако усещате, че е накърнено личното ви пространство, то имате правото да го защитите. И да откажете работата.

Заемането на нова длъжност трябва да бъде ново положително начало. То обаче няма да се превърне в нищо добро, ако опира на компромиси, които човек не трябва да си позволява да прави със себе си. В зависимост от тона и формулировката на въпроса, който ви притеснява, бихте могли дори да подведете работодателя под отговорност.