Турската петролна компания (ТПК) има широки и дългосрочни планове в Източното Средиземноморие, които не включват само изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, но също и райони от континенталния шелф на Гърция, пише атинският ежедневник "Катимерини", цитиран от в. "Български новини".

Според анализатори, ТПК вече е провела сондажи в определени райони източно от 28-ия меридиан в зона, смятана от Атина за континентален шелф на Гърция, където има индикации за наличието на въглеводородни резерви.

Същите анализатори също така смятат, че следващата стъпка на Анкара ще бъде да проведе допълнително проучване за избор на целите на сондажите, с крайна цел да консолидира своите претенции чрез инсталиране на платформи за извличане на въглеводороди.

Плановете на Турция да разшири дейностите си в Източното Средиземноморие произтичат от нарастващите енергийни нужди, по-специално от природен газ, където потреблението се оценява на 52 милиарда кубически метра годишно.

В момента Анкара е силно зависима от Русия и Иран, внася 55-60 процента от природния си газ от първия и 20 процента от втория. В резултат на това тя от известно време насочи своя поглед към Източното Средиземноморие, като направи претенциите си за природни енергийни резерви в региона част от дългосрочната си стратегия.

Според статия, публикувана в неделния брой на „Катимерини“ от петролния геолог и енергиен икономист Константинос Николау, Турция, най-вероятно, вече е провела сеизмични изследвания източно от 28-ия меридиан за два периода.

Първото проучване е било в периода между 2012 и 2015 година от кораба „Чезме“, който обаче е оборудван със стара технология. Вторият е в периода от 2015 година насам от по-съвременно оборудвания сондажен съд „Барбарос“.

Турция укрепи флота си от проучвателни кораби с придобиването на сондажните кораби „Фатих“ и „Явуз“ през 2018-та и тази година, съответно.

Развитието на нейния флот се разглежда като част от цялостния план на Анкара, подчертан от турските анализатори, за контролиране на Източното Средиземноморие и възможността да откаже достъп до други страни. Неотдавнашното закупуване на противоракетна отбранителна система С-400 от Русия също се смята за ход, който обслужва тази цел.