Забавянето на икономиката на еврозоната може да се окаже временно, заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев в интервю за агенция Market News International, дадено на 17-и май и цитирано в сайта на БНБ. Радев, който от назначението му през 2015-а година е член на Генералния съвет на Европейската централна банка, обаче допълни, че съвсем не е сигурно, дали Европа ще излезе от сегашния временен застой през втората половина на 2019 година.
"Икономиката на еврозоната надмина очакванията на много икономисти през първото тримесечие на годината. Все още предстои, обаче, да видим какви ще бъдат темпът и посоката на развитие на икономиката през следващите месеци и тримесечия", посочи Димитър Радев, визирайки продължаващото напрежение в световните търговски отношения и "политическите събития" в Европа.
"Последните данни може да се тълкуват като признак, че забавянето на икономическата активност в региона може да е временно", каза той в отговор на въпроси на Market News International (MNI) подадени по електронната поща.
Запитан дали слабият икономически растеж на еврозоната е форма на "японски сценарий", той отговори: "Като наблюдаваме продължителни периоди на забавен растеж, много ниски лихвени проценти и застаряващо население в Европа, наистина идват на ум сравнения с предходни исторически епизоди и други икономики".
"Ответните реакции на политиката могат да са ефективни само доколкото са насочени към структурни области като образованието, пазара на труда и пенсионните реформи. Фокусът трябва да остане ясен: стимулиране на производителността и конкурентоспособността", посочи шефът на БНБ, добавяйки, че фискалните политики трябва да са по-силно ориентирани към икономическия растеж.
"Това не означава непременно увеличение на разходите. Още повече, че по-големите разходи ще имат отрицателен ефект в държави без пространство за фискално маневриране", отбеляза г-н Радев.
Управителят на БНБ бе внимателен в своята оценка на неотдавнашните призиви за преразглеждане на стратегията на паричната политика на ЕЦБ. Той изрази предпазливост също и в отговор на предложенията, че институцията трябва да понижи заложената си средносрочна цел за темп на инфлация от малко под 2% до около 1%.
"Може би има основания да започне да се мисли дали трябва да се разгледа възможността за промяна", отбеляза той, но добави: "Каквото и решение да приеме ЕЦБ в това отношение (ако бъде взето такова), то следва да бъде под формата на добре комуникиран процес. Не мога да не се съглася напълно с неотдавнашния коментар на Петер Прат (главения икономист на ЕЦБ), който предупреди, че такива публични изявления могат да бъдат изтълкувани неправилно и дори да бъдат приети като признание от страна на ЕЦБ за неуспешно изпълнение на нейния манда, което не е вярно".
ЕЦБ разполага с "голям брой инструменти" в случай на сериозен икономически спад, каза Димитър Радев, като добави: "Вратата за покупки на финансови активи не е затворена (програмата, известна като "количествени улеснения"), както и не съществува заложено в правило ограничение за промяна на ставките като тези по улесненията с постоянен достъп или редовните операции на открития пазар (основните лихвени ставки на ЕЦБ)".
"Знаем, че може да има различни степени на подкрепа в рамките на Управителния съвет за определени особено нестандартни мерки, ако такива бъдат разглеждани. Следователно също така е вярно, че ефективността на арсенала на ЕЦБ в крайна сметка зависи от решимостта и ръководството й, а не от разнообразието или мащаба на използваните инструменти", смята управителят на БНБ.
Неутрализирането на негативните ефекти от отрицателните лихвени проценти е основна тема на дискусии от март, когато изказването на председателя на ЕЦБ Марио Драги във Франкфурт доведе до предположението, че той обмисля въвеждането на диференциран лихвен процент по депозити, държани в централната банка, напомня агенция MNI.
В тази връзка Димитър Радев заяви: "Има основателни аргументи за притеснения от много ниските или отрицателни лихвени проценти, особено ако те остават на тези нива. Банките може да бъдат по-слабо мотивирани да подобряват ефективността поради ниските им разходи за финансиране. Същевременно, активите в балансите им може да ерозират и са изложени на бъдещ обрат в цикъла, и този риск трябва да бъде адекватно оценен".
Агенция Market News International напомня, че България, която се присъедини към Европейския съюз през 2007-а година, вече отговаря на ключови критерии за приемане на еврото, а националната парична единица на страната (българския лев) се очаква да се присъедини към Валутния механизъм II на ЕС по-късно тази година.
Въпреки това, България е малко вероятно да влезе във Единния валутен съюз по-рано от средата на 2022-а година, заяви през януари Валдис Домбровскис, заместник–председател на Европейската комисия и отговарящ по въпросите на еврото.
Шефът на БНБ се съгласи, че остават някои пречки за това присъединяване. "Трябва да ускорим процеса на реална конвергенция", каза той и допълни: "Предизвикателствата пред нас са структурни, а не фискални или монетарни. Предстои още работа и на институционалния фронт. Макар че институцията за управление на публичните финанси е образцова, както показват резултатите, в някои други институции са необходими съществени подобрения".
В България обществената и политическата подкрепа за по-нататъшно задълбочаване на процеса на европейска интеграция "остава над средните нива за ЕС, въпреки, и навярно донякъде поради, развитието на текущата ситуация", отбеляза г-н Радев.
"Това вече става по-скоро рационален, а не емоционален избор, и това е добра новина", посочи в заключение управителят на БНБ.
