България е на 46-то място от 65 страни, участвали в международното изследване PISA 2009 за постиженията на 15-годишните ученици в три познавателни области - функционална грамотност по четене, математика и природни науки, като акцентът в изследването през 2009 г. е върху четенето.

Това съобщи на пресконференция Светла Петрова от Центъра за контрол и оценка на качеството на образованието към Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН), предаде БТА.

Тя отбеляза, че през 2006 г. акцентът в PISA е бил поставен върху природните науки и тогава България е била на 43-то място от 57 страни.

През 2000 г. четенето отново е било акцент в международното изследване и страната ни е била на 33-то място от 41 държави.

В изследването от 2009 г. са участвали страни от Азия, Европа, Централна и Южна Америка и Африка.

В проучването са включени 4508 български ученици - от седми, осми, девети и десети клас, от 179 училища в страната. Тяхната възраст е между 15 години и три месеца до 16 години и два месеца. То е било осъществено от 13 април 2009 г. до 24 май 2009 г.

Резултатите от PISA 2009 за четивна грамотност на учениците поставят България в групата от страни - Сърбия, Уругвай, Мексико, Румъния, Тайланд, Тринидад и Тобаго, съобщи Петрова.

На първо място в класацията, с най-висок среден резултат, са учениците от Шанхай-Китай с 556 точки, следвани от връстниците им в Корея с 539 точки и от Финландия с 536 точки.

България е събрала среден резултат от 429 точки и е на 46-то място.

Скалата за четене, използвана в изследването, съдържа седем равнища, като най-високото е шесто равнище. Българските ученици с резултати на това равнище са сравнително малко - 0.2 на сто, като около 41 на сто от нашите ученици не са достигнали критичния праг на постижения по четивна грамотност - второ равнище. Tези ученици имат елементарна грамотност и изпитват затруднения при осмислянето и интерпретацията на информация.

"Основен проблем за средното образование остават академизираните учебници и недостатъчното време за усвояване на практически умения", заяви заместник-министърът на образованието Милена Дамянова.

"Анализите ни сега показват, че учебната програма е добра. Друг е обаче въпросът с какво учебно съдържание тя се изпълнява, как се поднася това учебно съдържание. Така че тук е именно разковничето и затова в тази посока са насочени усилията на екипа. Именно върху оптимизацията на учебните програми с цел разтоварване на учениците, освобождаване на достатъчно време за практическа работа, което наистина да развие тези умения, които имат другите деца в другите държави", каза зам.-министърът.

Около една четвърт от българските ученици смятат, че четенето е пълна загуба на време, предаде Dariknews.bg. 

Смята се, че момичетата традиционно се справят по-успешно със задачите при четене, отколкото момчетата, посочи Светла Петрова. Тя добави, че тази тенденция се потвърждава и от PISA 2009. Българските ученички устойчиво се развиват с около 2 учебни години по-бързо от връстниците си от мъжки пол при усвояването на знания по време на средното образование, е показало още изследването. Според него децата с образовани родители показват много по-добри резултати от връстниците си, в чието семейство липсва висок образователен ценз.